Парламентът прие промени в Закона за държавната собственост

Парламентът прие окончателно, на второ четене, промени в Закона за държавната собственост с гласовете на ГЕРБ-СДС, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Има такъв народ“ и двама нечленуващи в парламентарна група депутати. Останалите политически сили – „Продължаваме промяната-Демократична България“, „Възраждане“, „Алианс за права и свободи“, „Морал, единство, чест“ и „Величие“ не участваха в гласуването.

Това беше последният законопроект, приет от депутатите, преди да излязат в лятна ваканция. Следващото заседание ще бъде на 3 септември, каза председателят на парламента Наталия Киселова.

Според одобрените текстове обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, както и обекти, ще се продават чрез електронен търг. Предвижда се извършването на разпоредителните действия по продажба и замяна на имоти-частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната, да се осъществява чрез областните управители по местонахождение на имотите или чрез министъра на регионалното развитие - съответно от Агенцията за публичните предприятия и контрол.

С измененията се променят разпоредби и в други закони.

Така в Закона за лечебните заведения депутатите записаха, че с решение на Министерския съвет (МС) върху имоти-публична и частна държавна собственост, може да се учредяват - по реда на Закона за държавната собственост -  без търг или конкурс, ограничени вещни права в полза на държавни лечебни заведения за нуждите на медицински дейности и за обслужване на пациентите.

Одобрени бяха и промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Народното събрание гласува при реализация на приоритетни инвестиционни проекти с национално или регионално значение и за инвестиционни предложения, които са определени като обекти с национално значение с акт на МС и са обекти със стратегическа важност по смисъла на Закона за опазване на околната среда, както и за индустриални паркове със стратегическо значение по закона за индустриалните паркове, централните и териториалните органи на изпълнителната власт да извършват административно обслужване или да се произнасят по Закона за опазване на околната среда, както и да разрешават/одобряват реализацията на същите инвестиционни проекти по реда на специален закон в срокове с една втора по-кратки от предвидените в съответния нормативен акт. 

С измененията в Закона за държавната собственост бе решено още компетентен съд по делата за обжалване на решения на Министерския съвет при отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждане на национални обекти, да бъде Върховният административен съд (ВАС), а не административният съд по местонахождение на имота. В едномесечен срок от получаването на жалбата и становището съдът се произнася на закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон административни дела в административни съдилища се довършват по досегашния ред. До 1 януари 2026 г. Висшият съдебен съвет обезпечава ВАС с необходимия брой съдии, записаха депутатите.

С други промени се отменят разпоредбите, регламентиращи дейността на Комисията за разпределяне и използване на административни сгради – държавна собственост.

Управляващите са вкарали 4400 обекта за приватизация, това е един недостоен закон, коментира Манол Пейков от „Продължаваме промяната-Демократична България“.

Павлин Найденов от „Алианс за права и свободи“ подчерта, че 4400 имота ще бъдат пуснати за продажба с електронна платформа и електронен търг. Тези имоти трябва да бъдат продадени по честен и прозрачен път, каза депутатът.

Петър Петров заяви, че „Възраждане“ няма да подкрепят промените, защото те няма да подобрят продажбата на държавни имоти. По думите му това, което се прави, единствено уврежда държавната собственост и показва как се разграбва държавното имущество.

Не сте съгласен с това, че трябва да се спре „зеленият рекет“, за да се построи , автомагистрала “Хемус“, попита го Станислав Анастасов от парламентарната група „ДПС-Ново начало“.

Когато тази четворна коалиция предлага съкратени срокове, най-вероятно означава лобистки проекти, отговори му депутатът от „Възраждане“.

Според Георги Кръстев от ГЕРБ-СДС с действащите разпоредби нито се постига правна сигурност, нито процесуална бързина при делата за отчуждаване на частни имоти за изграждане на държавни обекти, затова се налагат и предложените промени. По думите на Кръстев има и противоречие при определяне размера на обезщетение при отчуждаване на земеделски земи.

Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) посочи, че с тези изменения се създават особени правила във връзка с реализирането на приоритетни инвестиционни проекти, обекти със стратегическа важност по Закона за индустриалните паркове. С тях се предвижда съкращаването на определени административни процедури, въвежда се мълчаливо съгласие – доколко е адекватно, няма яснота, защото няма публичен дебат. Изменя се и Законът за приватизация и следприватизационен контрол – има т.нар. забранителен списък със забрана за приватизиране на дружества без решение на Народното събрание, както и техни обособени имоти, групи сгради и др., продължи изказването си Йорданова. Именно тази разпоредба, според ПП-ДБ, управляващите предлагат да падне и обособени позиции на дружества в забранителния списък да могат да бъдат приватизирани без решение на парламента, като например, пристанище Бургас, Варна, държавни лечебни заведения. Колегата ѝ Свилен Трифонов отбеляза, че се намалява времето на институциите за становище и пада възможността за оспорване на две инстанции, пише БТА.