Днес е Преображение Господне, време за покаяние и изповед

На 6 август Българската православна църква отбелязва един от дванадесетте велики Господски  празници – Преображение Господне. Той е свързан с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесната Си слава пред трима от най-близките Му ученици. 

Като ги подготвял за предстоящите събития, Той често им говорел за страданията, които Го очакват, за смъртта и Възкресението Си. И за да укрепи вярата на учениците Си, Иисус Христос показал на трима от апостолите Своята Божествена Същност. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли, а те заспали.

Когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен – лицето Му светело като слънце, а дрехите Му сияели. Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет – пророците Мойсей и Илия. При това дивно знамение, апостолите в силен страх паднали на земята и когато Божият Син се приближил към тях, апостол Петър се престрашил и пръв заговорил: "Колко ни е добре тука, Господи, нека да направим три сенника – един за тебе, един за Моисея и един за Илия".

В този миг светъл облак обгърнал беседващите и от него се разнесъл могъщ глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте".  От този момент вече нямало никакво съмнение, че Иисус е Божият син:

"Целта на преображението е Господ Иисус Христос да увери своите ученици, че той не е земен, а Небесен Цар на славата – отбелязва отец Климент Харизанов от столичния храм "Свето Преображение Господне" в интервю за Радио България. – В службата на празника се обръща внимание на смисъла на Преображението – когато апостолите видят Иисус Христос оплют бичуван обруган с кръвния венец, разпънат на кръст – да си спомнят именно за тази слава на планината Тавор. Да не се съблазнят и да изпаднат в униние, а да знаят, че Той е Цар на света и истинската слава не се състои в празни земни неща, а в приобщаване към небесния, към духовния свят и отразяване на небесната действителност."

И днес човек търси помирение с Бога, отбелязва отец Климент. Особено в моменти на скръб и тежки изпитания, когато отникъде няма надежда хората се обръщат към Бога. Тогава настъпва преобръщането в човека и той се преобразява, за да отвори духовните си сетива. Настъпва моментът за покаяние и изповед:

"Поради тази причина и в Църквата е установено и светото тайнство покаяние, в което човек се измива от греховете, които е извършил след светото кръщение. Светото тайнство "покаяние" е духовна лечебница и е мястото, където човек най-добре може да направи равносметката на своя живот. Може да направи така наречената сакрална самокритика да прецени своя живот в светлината на Божия закон. Къде е сега? Къде не е бил изряден? И да изповяда пред духовника чистосърдечно своите прегрешения, да се помири с Бога и с човеците. Затова Християнството е религията на всеопрощението. Така както Господ ни прощава и ние по същия начин трябва да прощаваме. Да бъдем великодушни към хората, ако искаме да получим прошка и ние от нашия господ Иисус Христос."

Именно в това е и смисълът на Преображението, затова за всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с духовното преобръщане, с надеждата за промяна към доброто.

На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название "Начатки овощей”, а в Българската православна църква – "Освещаване на гроздето”.  В началото на август зреят овошките, в по-южните райони и първото грозде, което се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне. /БНР