В центъра на София е с до 6°C по-топло от периферните райони

Централните части на София са с 3 до 6 градуса по-горещи от периферните и по-зелени райони като Бояна, Драгалевци и Симеоново. Това явление, известно като "градски топлинен остров", се дължи на комбинация от фактори като презастрояване, използваните строителни материали и липсата на зелени площи и водни обекти, обясни пред Нова телевизия Радостин Митков, младши изследовател в Институт GATE.

С най-високи температури се отличават районите около "Лъвов мост", площад "Света Неделя" и площад "Македония". В същото време по-хладни остават южните квартали в близост до Витоша и дори някои северни райони като Бенковски.

Според Митков ефектът на топлинния остров е особено силно изразен след залез слънце. "Тогава бетонът и асфалтът започват да излъчват събраната през деня топлина", поясни той.

Като основни причини за прегряването на градския център се посочват:

Преобладаващи материали: Асфалтовите настилки и бетонът поглъщат много повече топлина в сравнение с естествените повърхности.

Липса на зеленина: Дърветата и парковете имат значителен охлаждащ ефект, който липсва в гъсто застроените зони.

Липса на водни басейни: Фонтаните и други водни обекти също допринасят за понижаване на температурите.

Високо потребление на енергия и трафик: Те също генерират допълнителна топлина в градската среда.

Едно от иновативните решения, които могат да помогнат в борбата с жегата, е създаването на т.нар. "цифров двойник" на града. Това е дигитална реплика на София, обогатена с различни данни за сградите, трафика, качеството на въздуха и др.

"Цифровият двойник ни позволява да разглеждаме различни сценарии и да ги разиграваме, преди реално да приложим решенията в града", обясни Радостин Митков. Например вместо да се строи нов жилищен комплекс, може да се симулира какви биха били ефектите върху температурата, ако на същото място се изгради парк или градинка.

Технологията може да се използва и за симулиране на разпространението на замърсяването от трафика и движението на вятъра около високите сгради. По този начин градските власти могат да взимат информирани решения за бъдещото градоустройство, които да направят живота в столицата по-комфортен и здравословен.