Президентът Йотова: ЕС може да постигне стратегическа автономия

Президентът Илияна Йотова се включи в среща с посланици на държавите членки, организирана в рамките на приключващото председателство на Кипър на Съвета на ЕС. По думите на Йотова Кипърското председателство, чието мото е “Автономен съюз, отворен към света“,  е очертало контурите на стратегическата автономия на Европейския съюз, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

“Европейският съюз може да постигне стратегическа автономия и да върне лидерската си роля със своите силни позиции. По отношение на световните конфликти, Европа трябва да има консолидирана позиция, която да отстоява”, каза пред посланиците Йотова. 
 

Бъдеще и предизвикателства

“Бъдещето и предизвикателствата пред ЕС – от въпроса за разширяването до икономическото развитие и стабилността на съюза”, коментираха държавният глава и посланиците на продължилата над два часа среща. Президентът подчерта, че водеща за съюза е темата за сигурността във всички нейни аспекти.
 
Президентът посочи, че в контекста на променения международен ред Евросъюзът трябва да засили своите отбранителни способности, да изгради обща и комплексна политика за сигурност и отбрана. Тя се обяви за засилването на Европейския стълб за отбрана и сигурност в рамките на НАТО. Йотова подчерта и българските проекти в сферата на отбраната по инструмента SAFE .
 
“Европа изостава в изграждането на Енергийния съюз и продължава да е зависима от енергийни доставки, не е достатъчно изградена и мрежата за диверсификация“, заяви държавният глава. Тя изтъкна енергийните проекти, по които работи България – Вертикалния газов коридор, който ще гарантира енергийната сигурност и диверсификация на доставките на природен газ за страните от Югоизточна, Източна и Централна Европа, както и двата проекта за пренос на зелена енергия от Азербайджан.
 
Йотова е категорична, че Европейският съюз трябва да се фокусира върху засилване на индустриалното си производство, добре координирано между страните членки, като изход от връхлитащите една след друга кризи.

ЕС и финансите

Тема на разговора между президента и европейските посланици беше и Многогодишната финансова рамка на съюза. Държавният глава изтъкна новата философия за финансиране, която засега среща съпротива сред държавите членки. Тя изрази резерви срещу обединяването на Общата селскостопанска политика и кохезионната политика. 

Йотова посочи, че при многогодишния европейски бюджет трябва да постигне както стабилност на финансите, така и да се запазят политиките за изравняване на стандартите на живот в страните членки. Президентът заяви, че България изготвя своите позиции по рамките на бюджета.
 
По въпроса дали посоката на Европейския съюз е към повече федерализъм или по-голям суверенитет на страните, държавният глава посочи, че държавите членки трябва да имат силни национални позиции, след обсъждането на които да се стига до консенсус при взимането на общите решения. Тя отново повтори своята позиция срещу разделянето на държавите на различни групи в рамките на ЕС.

Разширяването на ЕС

На срещата беше дискутирана и темата за разширяването на Европейския съюз. Йотова подчерта, че всяка страна трябва да изпълни всички критерии за членство, преди да бъде приета в ЕС. По отношение на Република Северна Македония тя подчерта, че Скопие трябва да изпълни общоевропейската позиция от 2022 г. за присъединяването на Република Северна Македония към ЕС. Основен критерий в европейската политика е защитата на човешките права.
 
Европейските посланици поставиха пред президента и въпроси от вътрешнополитическия дневен ред на България, като заявиха своите очаквания за политическа стабилност. Държавният глава още веднъж подчерта, че няма да има промяна във външнополитическата ориентация на страната, която отдавна е направила своя избор и той е Европейският съюз. / БГНЕС