Мамо, не искам да идвам в България... Покъртителна история на мизерия и псувни от болницата в Плевен

Само ще напиша че в плевенското детско отделение още преди демокрацията беше ужасно долу в подземието имаше животни отговор Сигнализирай

Кога и да напуснеш "татковината" все е късно отговор Сигнализирай

Бягайте от този котпор на болшевици, активни борци против фашизъма и техните внуци активни създатели на ганювския капитализъм. отговор Сигнализирай

Дълго време упорствах. Да стоя в България. Напуснахме България, когато реших, че искам трето дете. И разбрах колко прави са били мъжът ми и децата. Трябваше да се махнем много по- рано. За по- малко от десет години в чужбина станах шеф на клиниката, в която постъпих. Планирам четвърто дете, втора дисертация, още една специалност. Тук за обида към лекар се лежи в затвора и делата минават за дни. За нападение над лек не са и чували. отговор Сигнализирай

"светът е голям и спасение дебне отвсякъде" - в брилянтната история на автора Илия Троянов, чиято заглавие цитирате, спасението всъщност така и не дойде. Животът на героите в емиграция, изпълнен с трудности от самото начало, се преверна в истински кошмар. С опустошени души и разбит брак те приключиха живота си на един аутобан някъде по европейските пътища. Та мисълта ми е, внимавайте, когато съветвате! отговор Сигнализирай