Минчева: Няма как за 2-3 г. заплатите в България да стигнат тези в ЕС

Няма как заплатите в България да достигнат тези в останалата част от Европейския съюз в рамките на две-три години. Единственият устойчив път към изравняване на доходите е развитието на българската икономика, тъй като възнагражденията следват нейните възможности. Това заяви заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева в предаването "България сутрин".

"Единствено чрез развиване на икономиката можем да стигнем до изравняване на заплатите с ЕС. Възнаграждението следва възможностите на икономиката - няма как за две-три години да има скок", обясни Минчева.

По думите ѝ директното сравняване на заплатите в България с тези в други държави от ЕС не дава реална представа за ситуацията.

"Не може да се прави такава аналогия. Имаме различна структура на икономиката, бизнес среда, промишлена база, много са факторите", подчерта експертът в ефира на Bulgaria ON AIR.

Минчева допълни, че България трябва да мисли и за развитие на търговията извън ЕС з и за достигане до нови пазари. Като пример тя посочи Белгия, която има десет търговски аташета в Истанбул, ангажирани с намирането на контакти и възможности за местните компании.

"Трябва да знаем къде се намираме и как да се движим. Спорът съвсем не е да държим заплатите ниски", увери Минчева.

По отношение на минималната работна заплата Минчева обясни, че социалните партньори са успели да договорят механизъм за определянето ѝ, както и критерии, по които да се преценява дали размерът ѝ е адекватен.

Долната граница на обсъждания диапазон е 620 евро, а горната - 672 евро. Работодателите са предложили размер от 646 евро на базата на направените изчисления, включително като са взели предвид ръста на инфлацията.

"Имаме спад в износа, на производителността. Това трябва да се отчете. Това е нашият аргумент да се движим в по-долната част на диапазона", обясни гостът на предаването.

При определянето на минималната заплата ще се отчитат четири основни фактора - покупателната способност и издръжката на живот, разпределението на възнагражденията и делът на хората на минимална заплата, ръстът на работните заплати и дългосрочната производителност за период от 10 години.

Надеждите са тези критерии и показателите за измерването им да бъдат записани в Кодекса на труда.

Процедурата ще започва ежегодно от 1 април. През май работодателите и синдикатите трябва да провеждат консултации и ще изготвят съвместен доклад с предложение за конкретен размер. Окончателното решение ще бъде на Министерския съвет в рамките на определения диапазон.

"Този механизъм е договорен между нас. Не е окончателен, но има обществено очакване, че няма да бъдат замразявани заплатите", подчерта Минчева. 

Бизнесът иска по-малко тежести

Сред приоритетите за следващия бюджет работодателите ще настояват за мерки, свързани с данъчното облагане, насърчаването на инвестициите и иновациите и намаляването на регулаторната тежест.

Според Минчева въпросът не е просто в размера на държавните разходи, а в начина, по който средствата се използват.

"Не става въпрос да се харчат по-малко пари, а да се харчат интелигентно", обясни тя.

Работодателите ще настояват и за административната реформа - с увеличаване на екипите там, където това е необходимо, и оптимизация там, където ресурсът може да бъде използван по-ефективно.