Икономист: Когато нашата икономика е неефективна, МРЗ ще е сред най-ниските

Продължават преговорите около новата формула за определяне на минималната работна заплата от 2027 г. Представители на правителството, синдикатите и работодателите за втори път сядат на една маса, след като вече беше решено тя да не пада под 50% от средната основна за страната.  

"Тези преговори започват, след като беше публикувана програмата за развитието на страната до 2030 г. Там е казано, че се отказваме от модела за ниски заплати и се ориентираме към модел на инвестиции и модернизация на икономиката", каза икономистът проф. Ганчо Ганчев в предаването "България сутрин".

По думите му размерът на минималното възнаграждение у нас остава неблагоприятен фактор за конкурентоспособността на страната, тъй като е по-нисък дори спрямо някои държави на Балканите, които не са членове на Европейския съюз (ЕС).

Според него е необходимо държавата да предложи компромисна формула при определянето на минималната работна заплата.

Проф. Ганчев подчерта, че проблемът не е толкова в липсата на критерии, колкото в недостатъчния анализ на ефекта от размера на възнаграждението върху икономиката.

"Правителството не разполага с орган, който да прави стратегически анализи. Няма на какво да се стъпи, има само общи приказки", посочи икономистът пред Bulgaria ON AIR.

Проф. Ганчев свързва ниските възнаграждения и с общата ефективност на българската икономика.

"Когато нашата икономика е неефективна, минималната работна заплата ще бъде измежду най-ниските".

Като основно предизвикателство пред българската икономика проф. Ганчев посочи недостатъчния обем на инвестициите. 

"Притокът на по-големи инвестиции ще се реализира в дългосрочен план", каза икономистът.

Според него е необходимо да се обърне внимание и на сектори от икономиката, които не внасят данъци, като държавата трябва да търси механизми за извеждането им от сивия сектор.

"Има цели сектори в икономиката, които не плащат никакви данъци. Би трябвало да ни предложат вариант за изсветляване на сектора".

Проф. Ганчев коментира, че работата по настоящия бюджет трябва да бъде съобразена и с подготовката на бюджета за 2027 г., като двата процеса да вървят паралелно.

Икономистът обърна внимание и на инфлацията, като определи темата като сложна и често обсъждана без достатъчно компетентност. 

"Инфлацията е сложен въпрос, който се дискутира често недостатъчно компетентно. Нашият инфлационен процес не се отличава кой знае колко от другите страни", заяви проф. Ганчев.

Той коментира и поскъпването на храните:

"Покачването на цените на храните е глобален процес, наблюдава се и в САЩ. Не бива да разглеждаме нашата инфлация като нещо, което е извънредно".

По думите му България като цяло следва общите инфлационни тенденции, като отделни временни отклонения в една или друга посока постепенно се коригират от пазарните процеси.