Военен експерт: Трябва да инвестираме в собствено производство на военна техника

Преподавателят във Военната академия полковник проф. Димитър Недялков е на мнение, че страната ни трябва да инвестира в собствени инженерни решения и производство на съвременна военна техника, включително безпилотни летателни апарати.

Разговорът пред bTV беше посветен на развитието на военната авиация, уроците от историята и предизвикателствата пред сигурността в Черноморския регион.

“Износът на пари за купуване на оръжие в много отношения е пагубен за която и да е държава. Особено за държава от формата на България. Защото, за да бъдем адекватни, ние това нещо трябва да го развиваме на национална територия. Тоест да влагаме пари в наши инженери, наши решения, наши производства“, подчерта проф. Недялков.

Той е категоричен, че технологиите във военното дело се развиват бързо, а новата техника може да загуби актуалността си още преди да бъде въведена на въоръжение. Като пример полковникът посочи продължителните процедури по придобиване на военни системи, които често отнемат години.

“Иначе добиването отвън на каквото и да е съвременно въоръжение винаги води до закъснение и до придобиване на техника, която може би в перспектива вече ще остарява“, коментира преподавателят.

Изоставаме във воденето на война

Според Недялков България изостава в адаптирането към съвременните начини за водене на война, но е трудно това изоставане да бъде измерено в конкретен брой години.

“Изостанали сме, аз не мога да определя годините, но казусът е изключително голям, защото технологиите много бързо стареят“, на мнение е проф. Недялков.

Като пример полковникът даде бойните действия в Украйна, където развитието на технологиите и тактиките е изключително динамично. “Имайки предвид бойното пространство, конкретно за Украйна, там месец, месец и половина е нещо остаряло“, заяви Недялков.

По думите му проблемът се задълбочава от продължителните процедури за придобиване на ново въоръжение. Докато техниката бъде доставена, въведена на въоръжение и усвоена от военнослужещите, е възможно тя вече да не отговаря напълно на актуалните потребности.

Недялков припомни, че България е имала собствен опит в разработването на безпилотни самолети още в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. По думите му тогава се е работило и по теми, свързани с изкуствения интелект, но след промените от началото на 90-те години тези възможности постепенно са били загубени.

“Бъдещите войни, това са войните на изкуствения интелект и на роботите“, каза той и добави, че това не е ново откритие, а тенденция, за която е предупреждавал в продължение на години.

Разработване на военни системи

Преподавателят във Военната академия смята, че страната трябва да възстанови способностите си за разработване и производство на военни системи, вместо да разчита основно на закупуване на готова техника от чужбина.

България е обучавала украински специалисти за безпилотни системи. А попитан дали страната ни може да използва украинския опит в производството на дронове и в защитата срещу тях, Недялков каза, че е възможно, защото контактите между българските и украинските специалисти не са прекъсвани.

“Имайте предвид, че първите безпилотници в Украйна се обучаваха в България“, заяви той.

По думите му въпросът вече не е само в комуникацията между двете страни, а в способността на България да адаптира съвременните системи към собственото си производство и отбранителни нужди.

Недялков смята, че страната е разполагала с оръжейни системи, които са можели да бъдат модернизирани и използвани и днес. Той даде за пример бронетранспортьори, които според него могат да бъдат превръщани в роботизирани платформи за логистично осигуряване на войските.

“Голяма част от нашите оръжейни системи бяха разпродадени на безценица или унищожени, а можеха да ни служат още дълго време“, коментира преподавателят.

Според него развитието на отбранителните способности зависи не само от наличието на финансови средства, но и от дългосрочна политика, техническа експертиза и разбиране за променящия се характер на войната.

Той отправи критика към начина, по който през последните десетилетия са били вземани решенията за развитието на армията, като посочи, че част от политиците не са обръщали достатъчно внимание на необходимостта от адаптация към съвременните бойни действия.
Черно море изисква комплексен подход към сигурността

Напрежението в Черно море

В контекста на напрежението в Черноморския регион Недялков коментира и възможностите за защита на корабоплаването по българското крайбрежие.

Той припомни, че по време на Първата и Втората световна война са били използвани ескорти и конвои за защита на корабите. Според него днес подобни задачи могат да бъдат подпомагани от безпилотни системи, но съвременната обстановка изисква много по-широк подход.

“Трябва да знаете, че войната, съвременната война, има много форми, много начини да бъде водена и се води в много измерения и домейни“, подчерта полковникът.

Недялков обърна внимание и на електронната среда, която има все по-голямо значение за военните операции. “В момента един от основните казуси е сложната електронна среда, в която се намираме. Тая война е невидима, но резултатите са с големи последствия“, заяви преподавателят.

Според него защитата на Черноморието не може да се разглежда само като задача на авиацията или флота. Необходимо е системно взаимодействие между различните способности за наблюдение, защита и реакция, както и адекватно използване на новите технологии.

Той изрази съмнение дали България, Европа и НАТО разполагат с достатъчно адаптирани към настоящите условия системи, за да отговорят на всички нови предизвикателства.
Историята се повтаря, но уроците трябва да бъдат научени.