Санкциите не спират Путин: защо преговорите за мир в Украйна стават все по-неотложни

С наближаването на междинните избори в САЩ заглавията, свързани с войната в Украйна, се появяват с главоломна скорост. Но сред шума и повтарящото се възмущение основната дилема остава същата: как САЩ могат да изградят самоподдържащо се европейско равновесие, което да максимизира маневреното пространство на Вашингтон в един все по-многополюсен свят? Постигането на всеобхватно уреждане на конфликта в Украйна е необходима, макар и недостатъчна, част от отговора. Европейските лидери възприемат агресивната война на Русия не само като заплаха за сигурността, но и като фундаментално нарушение на континенталния пакт от периода след Студената война. Това няма да бъде забравено скоро. Докато продължават боевете, и дори в случай на примирие, което оставя по-дълбоките политически различия нерешени, Европа и Русия няма да постигнат стабилен баланс на силите сами по себе си, пише за RS д-р Закари Пайкин е заместник-директор на проекта Better Order и научен сътрудник в програмата Grand Strategy към Института "Куинси" за отговорно държавно управление. Той е също старши сътрудник в Института за мир и дипломация (IPD). Времето за уреждане на войната при условия, които биха били широко приемливи за сегашните европейски нагласи, изтича. Не трябва да изгубим от поглед тази по-голяма картина, преди да е станало твърде късно. Последните дни бяха изпълнени с множество събития, да не говорим за спекулациите. Сред тях е и наскоро обявеното споразумение за отмяна на американските санкции срещу руския дизел. Споразумението, което на пръв поглед е предназначено да облекчи натиска върху пазарите на горива преди междинните избори в САЩ, в крайна сметка ще има ограничено въздействие върху американското потребление и световните цени. По-важното е, че последиците от споразумението за преговорите за прекратяване на войната също са неясни.

От една страна, онези, които твърдят, че споразумението представлява неприемливо отслабване на натиска върху Русия, разполагат с малко доказателства в подкрепа на тезата си, че затягането на винтовете спрямо Москва ще даде резултат. Почти пет години след началото на опустошителна изтощителна война, отнела стотици хиляди човешки живота, Русия все още не изглежда на прага на пълен икономически колапс. Онези, които се надяваха, че санкциите в крайна сметка ще принудят Москва да промени курса си, трябва най-накрая да осъзнаят, че надеждата не е стратегия. Увеличаването на натиска върху Русия не е панацея, когато става въпрос за прекратяване на войната.

От друга страна, само защото натискът не е довел до желаните резултати, това не означава, че споразумения като това за дизеловото гориво сами по себе си ще успеят да съживят дипломатическия процес. Администрацията на Тръмп обича да говори на езика на икономическите сделки, но те не могат да заменят разрешаването на дългогодишните политически и свързани със сигурността проблеми, които изначално доведоха до войната.

Ако администрацията се надяваше, че сделката за дизелово гориво ще спечели достатъчно доброжелателство за прилагането на енергийно примирие между Русия и Украйна, изглежда, че се е заблудила. Москва явно е тълкувала обявената от украинския президент Зеленски отвореност към енергийно примирие като знак за слабост — което сигнализира на Кремъл, че руските удари по украинската енергийна инфраструктура нанасят по-големи щети, отколкото атаките на Киев срещу руските нефтопреработвателни заводи. Възможно е Москва да се съгласи на енергийно примирие в замяна на значително по-голямо облекчаване на санкциите, но Украйна би разгледала това като погрешна отстъпка, която пълни военната каса на Русия.

Вместо това, според последните репортажи, администрацията разбира необходимостта да разшири "пая", за да обсъди по-широки въпроси, свързани със сигурността, вместо просто да се опитва да деескалира конфликт, в който Москва смята, че има по-голямо влияние. Това е разумен подход. Самата война е коренила в десетилетия на сблъсък на визии за това кой и как определя правилата на европейската сигурност. И освен това, разширяването на "пая" улеснява всеки да получи своя дял.

Засега трябва да отложим преценката си относно предложенията, за които се твърди, че се обсъждат между американски, европейски и украински преговарящи. Точните подробности остават неясни. Някои от съобщените аспекти, като например размразяването на част от замразените руски активи или изграждането на нова тръбопроводна инфраструктура от Русия към Европа, биха били много трудни за приемане от страна на европейците. Други, като замразяването на конфликта по настоящата линия на фронта, противоречат на обявената позиция на Русия. Реагирането на всяка новина само насърчава официалните лица да пропуснат по-голямата картина, а именно спешността от постигането на споразумение.

Макар да остават няколко месеца до президентските избори във Франция,

последните проучвания показват, че кандидатът от крайната левица Жан-Люк Меленшон се изкачва на второ място. Такова развитие би практически гарантирало победата на Марин льо Пен във втория тур, което би хвърлило в хаос кандидатурата на Киев за членство в Европейския съюз и би поставило под въпрос бъдещето на европейската помощ за Украйна. Последиците за военните усилия на Украйна биха могли да бъдат опустошителни.

Мнозина си спомнят коментара на бившия председател на Общото командване на въоръжените сили Марк Мили от края на 2022 г., че Украйна трябва да преговаря за мир, докато все още е в позиция на силата. Думите му не бяха взети под внимание и оттогава насам влиянието на Киев постепенно намалява. Към момента би трябвало да е ясно, че през последните месеци ходът на войната не се е обърнал в полза на Украйна, и че това беше просто нарратив, създаден отново с цел да се отложи вземането на трудни решения. Има основателни причини да се съмняваме дали американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнер разполагат с необходимите средства да преговарят по сложните въпроси, свързани с изграждането на нов европейски ред за сигурност. И напълно независимо от законното право на Украйна да се защитава срещу агресията, има и основания да се смята, че Зеленски има личен интерес от продължаването на войната, поради страха от това, което може да го сполети, след като напусне властта. Европейците не могат да пожертват това, което може да се окаже последният шанс на Украйна за приемлив изход. Да бъдеш „геополитически актьор“ означава да знаеш как и кога да използваш както стимулиращи, така и принудителни лостове, за да оформиш своята среда на сигурност. Това неизбежно важи и за двете воюващи страни в този конфликт, тъй като всяко уреждане ще изисква компромиси и от двете страни, независимо от това коя от тях е морално в правото си.