Надценки, евро... Колко струва всъщност храната, която купуваме?

Ако се съди по брифингите на Комисията за защита на потребителите и нейният председател Мая Манолова, има сериозна разликата между храната, която купуваме, и колко плащаме за нея.

Надценки, които достигат и дори надхвърлят 100%, десетки милиони левове за консултантски услуги, съмнения за нелоялни търговски практики и поредни проверки на институциите. Това е картината, която очертава КЗП.

Докато производителите се оплакват, че продават продукцията си на все по-ниски цени, потребителите продължават да плащат все повече на касата.

Големите търговски вериги оспорват изводите на контролния орган и напомнят, че надценката не е равнозначна на печалба.

Но отвъд спора за процентите стои един много по-съществен въпрос - кой и как определя цената на основните храни в България и има ли реална конкуренция, която да работи в интерес на потребителите?

Защото проверките могат да установят нарушения, институциите могат да наложат санкции, но нито едното, нито другото автоматично означава по-ниски цени. А докато държавата и търговците спорят кой е прав, сметката продължава да се плаща от хората.

Кой всъщност определя цените - производителите, доставчиците или големите търговски вериги? Има ли реална конкуренция между веригите, или потребителят избира между различни магазини с почти еднакви цени?

Настоява се за надценки от порядъка на 20-30%. Може ли държавата да наложи подобно ограничение и какви биха били последствията? Къде минава границата между свободното ценообразуване и необоснованото поскъпване?

Големите търговски вериги оспорват методологията на проверките. Имат ли основание да твърдят, че се представя изкривена картина на пазара?

Темата коментира адвокатът и бивш председател на КЗП Стоил Алипиев в предаването "Директно" по Bulgaria ON AIR.