Историк за днешните политици: Погребални агенти

Балотажите не са новост за България. Втори тур на изборите е имало още в първите години след Освобождението, когато между 1879 и 1887 г. по този начин са избирани и народни представители. Това разказа пред NOVA историкът проф. Милко Палангурски от Българската академия на науките.

Впоследствие практиката отпада, а преките парламентарни избори са възстановени през 1992 г. При президентските избори обаче възможността за втори тур винаги е била част от изборната система. Според историка балотажът е напълно нормална демократична процедура, която се прилага и в редица други европейски държави, когато трябва да бъде определен един победител.

Проф. Палангурски обясни, че историята не показва ясна закономерност дали на втория тур гласуват повече, или по-малко хора. Той направи и любопитно сравнение между ниската активност на първия тур на настоящите президентски избори и първия вот след Освобождението през 1879 г., когато до урните са отишли едва около 22% от избирателите.

Тогава гласуването е изглеждало съвсем различно. Хората са записвали избора си върху обикновен бял лист, а за да упражнят правото си на глас, често е трябвало да изминат значителни разстояния пеша или на кон до съответния общински център.

Що се отнася до днешния президентски балотаж, историкът изрази съмнение, че дори при повишаване на активността броят на гласувалите ще достигне два милиона души.

Разговорът завърши с въпрос, вдъхновен от отбелязвания днес Ден на народните будители. Помолен да определи съвременните политици като побудители, възбудители или будители, проф. Палангурски отговори с чувство за хумор и само две думи: "Погребални агенти".