В България не по-доброто, а не толкова лошото върви напред

Българите трудно намират сили да се обединят, защото често не вярват, че заедно могат да постигнат промяна. Това смята поетът, писател и треньор по бокс Палми Ранчев, който от осем години живее в Барселона. В интервю за БНР той говори за обществената апатия, протестите, живота в чужбина и отношението ни към националните будители.

"Нашето общество винаги е било атомизирано, човекът винаги се е чувствал сам. Чувства се като почти незабележим атом и ако се обедини със също толкова незабележими атоми, не е сигурен, че ще бъде някаква сила", коментира Ранчев.

Според него именно липсата на увереност в общите действия е една от причините българите трудно да се организират около обществено значими каузи. Въпреки това писателят вижда и основания за оптимизъм, най-вече заради свободата, с която страната разполага днес, и членството ѝ в европейските и международните демократични организации.

"България членува в ЕС и в почти всички световни демократични организации. Освен това, в страната ни никога не се е живяло толкова свободно", посочи той.

Ранчев вярва, че българите, които живеят зад граница, могат да допринесат за промяната в обществото, ако решат да се върнат. Според него опитът, придобит в демократични държави, както и образованието на децата им биха могли постепенно да променят нагласите у нас.

"Обикновено българите емигрират в страни, където се живее демократично. Когато се върнат, те ще се върнат с други навици. Децата им ще бъдат с друго образование", отбеляза писателят.

Той обаче не крие разочарованието си от бавния темп, с който България се променя.

"За съжаление, всичко у нас се променя много бавно. Много бавно ще се отървем от тези, от които искаме", добави Ранчев.

Защо испанците протестират повече?

Животът в Барселона дава на писателя възможност да сравнява обществените реакции в България и Испания. По думите му испанците също се сблъскват с икономически затруднения, включително повишаване на университетските такси, но са много по-активни, когато искат да изразят недоволството си.

"Вдигат таксите в университетите. Трудно се живее. Но като се замисля, в България се живее още по-трудно, а не виждам чак такива протести", коментира той.

Ранчев описва испанците като вежливи и внимателни хора, които обаче умеят да бъдат категорични в защитата на убежденията си. Самият той е участвал в демонстрациите за независимост на Каталуния, когато по думите му на улицата са излезли около милион и половина души.

"Испанците са много вежливи и внимателни. Но те не са от най-мирните. Участвах в протестите им, когато искаха Каталуния да се отдели. Тогава се събраха около един милион и половина протестиращи", разказа писателят.

Сравнявайки обществената активност в двете страни, той си спомня и собственото си участие в протестите в България през 90-те години. Тогава вярвал, че след политическите промени страната има реален шанс да поеме в различна посока.

"И в България ми беше интересно, защото в началото на 90-те усещах шансове да се промени нещо, да не е както преди. Участвах във всички възможни протести, докато накрая ми омръзна. Виждам, че непрекъснато не по-доброто, а не толкова лошото върви напред", сподели Ранчев.

Животът в чужбина не е лесен, но трудът се оценява

Въпреки трудностите, с които се е сблъсквал, писателят намира живота в Испания за по-добър и по-интересен. Той обаче подчертава, че реалността зад граница далеч не е толкова лесна, колкото понякога изглежда от България.

Според него съществената разлика е в отношението към хората, които имат умения и могат да бъдат полезни.

"В чужбина парите не растат по дърветата, за всеки цент трябва да се бориш. Но там нещата са и по-фини. Попаднеш ли на място, където имат нужда от теб, ако можеш нещо, със сигурност печелиш", обясни Ранчев.

Като пример той посочи работата си като треньор по бокс. В Барселона няколко клуба го канят да води тренировки, а в един от тях дори е организиран турнир на негово име.

"Три-четири клуба ме канят да водя тренировки. В единия направиха турнир на мое име. В България правят, когато умреш", коментира той.

Независимо от професионалното признание и живота, който е изградил в Испания, Ранчев признава, че се чувства най-добре в родината си. България продължава да бъде и в центъра на литературното му творчество.

"Пиша на български, пиша за българите", подчерта писателят.

Палми Ранчев: Будителите се използват лицемерно от управляващите

В Деня на народните будители Ранчев отправи критики и към начина, по който българските политици се позовават на историческите личности.

Той посочи Васил Левски, Христо Ботев и Георги Раковски като фигури, чиито образи често са откъсвани от действителния им живот и превръщани в символи, използвани от управляващите.

Според писателя портретите на будителите присъстват в кабинетите на хора, които невинаги споделят техните убеждения и ценности.

"Използват се по един лицемерен начин от хора, които нямат нищо общо с тези будители", заяви Ранчев.