Конституционалист: Мандатът на президента започва от полагане на клетвата

Илияна Йотова ще встъпи в самостоятелен петгодишен мандат като президент на България на 19 януари 2027 г. Тогава тя и новоизбраният вицепрезидент Кирил Вълчев трябва да положат клетва пред Народното събрание. Това обясни докторът по конституционно право Стоил Моллов в "България сутрин".

Преди това Централната избирателна комисия трябва да постанови решение, с което да обяви победителите от изборите за избрани, а решението да бъде обнародвано в "Държавен вестник". "Мандатът, петте години, започват да текат от момента на полагането на клетвата", посочи д-р Моллов.

Той припомни, че при предаването на президентската институция обикновено има няколко дни за фактическо прехвърляне на властта. В случая обаче няма да се налага подобна процедура, тъй като Илияна Йотова ще продължи да изпълнява функциите си, но вече с нов самостоятелен мандат.

"От момента на обнародването на решението на Централната избирателна комисия започва да тече едномесечен срок за оспорването на законността на изборите пред Конституционния съд", обясни конституционалистът в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите му право да сезира съда в конкретния случай има другата кандидатпрезидентска двойка, а не участниците в първия тур на изборите.

Основните правомощия на президента

Д-р Моллов посочи, че сред основните правомощия на държавния глава са участието в законодателния процес, правото на вето и обнародването на законите.

Президентската институция има и роля при назначаването на служебно правителство – въпрос, който беше променен с последните конституционни поправки и въвеждането на така наречената "домова книга". Според него досегашното прилагане на тези промени показва проблеми при избора на служебен министър-председател.

"Търпи критика тази промяна. Чуват се гласове за поправка на поправката или направо за отмяна", коментира той.

За евентуална промяна обаче е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 народни представители, каквото към момента няма. Експертът добави, че по-важен въпрос пред парламента е попълването на органите на съдебната власт с изтекли мандати, за което също е необходимо квалифицирано мнозинство.

Президентът и изборът на ВСС

По отношение на избора на нов Висш съдебен съвет президентът няма пряко участие, припомни д-р Моллов. Процедурата предвижда изслушване на кандидатите в Народното събрание, след което парламентът трябва да пристъпи към избора им.

Държавният глава обаче има правомощия при назначаването на т.нар. "трима големи" в съдебната власт – председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, както и главния прокурор.

"Президентът може да върне веднъж избора на Висшия съдебен съвет, който може или да го потвърди, или да избере друго лице", уточни д-р Моллов.

Той определи това правомощие като своеобразно отлагателно вето.

По думите му с полагането на клетвата на 19 януари 2027 г. Илияна Йотова ще започне новия си петгодишен мандат, като ще продължи да изпълнява конституционните правомощия на държавния глава.