Избори 2026: Ние сме градски елит, а вие сте прости селяни... Така няма да стане

Финалът на президентската надпревара завърши с категорична победа за двойката Илияна Йотова – Кирил Вълчев (57,57%), докато опонентите им Андрей Гюров и Георги Кандев останаха втори с 39,48%. 

В либералните среди е шумно, от клетви до трезви разсъждения за загубата. В техния кандидат бяха съсредоточени надеждите да се промени статуквото. Но катастрофираха. Изводът е, че настъпват една и съща лопата, но изгледи някой да го види този факт няма - дали от его, дали от прекомерно самочувствие, дали от нисък интелект, дали от стадното чувство да повтаряш това, което някой ти казва. Дори в телевизионен ефир представители от "демократичната общност" (незнайно защо присвоено название в общност, където демокрацията е под въпрос) ни убеждаваха как за Гюров гласували градските хора, с висше образование, с една дума - елитът. Разбира се, резултатите и демографските разбивки не показаха подобно нещо. Тази теза се налага през последните 5 години, но все повече виси като неизпрана претенция на простора на саниран соц блок. "Елитарността" предизвиква единствено насмешки, но в либералния балон не ги чуват, те са заети със собствената си суета. 

Политическите клишета как на всеки избор всички са спечелили е втръснал дълбоко дори и на баба Пена, която не се интересува от политика. Сега беше същото - Йотова спечели, защото ПБ спечели. Гюров и той спечели, защото на втория тур имал повече гласове. ПП вече била втора политическа сила. "Възраждане" спечелиха, защото били незаобиколим фактор. Кандидатът за президент - фолкпевицата Ваня Нещо Си, с вице Пацо от Биг Брадър, също е спечелила, тъй като има повече гласове от Волен Сидеров. Други кандидати взеха някоя и друга троха от предоставените от държавата пакети, които бяха "похарчени" в медии, които никой не гледа, слуша или чете. И те припечелиха.

Само народът не спечели

На тези избори социалните мрежи се превърнаха в бойно поле, но този път битката между опонентите надскочи всякаква нормалност. И затова вина имат всякакви тролски странички и профили и от двете страни. Компромати, обидни квалификации, лъжи, дори унизителни постове за това кой как изглежда. Броиха се дори бръчки, което показва едно доста ниско политическо ниво. Защото не е тайна, че тези профили са продължение на политиката на дадената партия. Това доведе до безумни нападки, включително пожелаването на смърт, ако гласуваш за даден кандидат. На уж нормални хора. Но явно нормалността вече липсва, а общуването след избори ще става все по-трудно. 

Размисли и страсти за загубата на Андрей Гюров и Георги Кандев

Според политическите анализатори и опонентите му, основната причина за загубата на Гюров беше невъзможността да излезе извън партийното "елитарско гето". Кампанията му разчиташе твърде много на партийната мобилизация на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" и формалната подкрепа от ключови фигури, но така и не успя да изгради мост към периферията – гласоподавателите извън 23 и 24 МИР в София и консервативно настроените граждани. 

В очите на масовия избирател той остана експертен кандидат, на когото липсваше харизма и ясна съпричастност с проблемите на "малкия човек". Клипчетата в Тик-Ток, където точи питка или цепи дърва може да са забавни, но не носят ползи пред урните. Поне гласуващите не са толкова затъпели, че вотът им да зависи от скролване в социална мрежа. Все още.

Има ли кой да отчете грешките, защото повечето хора остават с убежднието, че либералната общност е непогрешима и винаги има друг виновен.

Някой ще отчете ли, че кампания не се прави 1 месец? Някой ще отчете ли, че двойката Гюров-Кандев не предложи никаква визия, а единствено геополитическа говорилня, в която акцент е Путин? Другата атака по крилото - помилванията на Йотова, така и не послужи като коз. Да, вкара се в обръщение, че Илияна Йотова е едва ли не наркодилър. Но никъде между клипчета, в който бягаше или пееше на концерт Гюров не успя да обясни процедурата. Да обясни реално в какво се състои вината на Йотова. Защото става въпрос за помилване и това не е първият вицепрезидент, който е помилвал престъпник. 

Очакванията бяха Гюров поне да вземе превес в икономическите теми, все пак идва от БНБ, не от БНТ. На дебата и това не се получи, всъщност там беше истинска катастрофа. И който го е подготвял е хубаво да не се заема с важни кампании извън политиката, където ще зависят приходи или човешки съдби.

Има ли кой да отчете липсата на ясна визия, която да надхвърля традиционното геополитическо говорене? Гюров така и не успя да спечели перифериите – резултатите показаха доминация единствено в 23-ти и 24-ти МИР в София и в чужбина, докато в страната вотът бе преобладаващо за Йотова.   

"Ние сме градски елит, а вие сте прости селяни"

Познат ли ви е този наратив? Така няма да стане и вече на няколко поредни избори се изтъква като грешка. Но нищо не се променя.

Един от най-видимите и деструктивни феномени в предизборната надпревара бе културната война в интернет пространство, капсулирана във философското разцепление "градски елит срещу останалата страна". Онлайн кампанията на симпатизантите на Гюров бързо придоби снизходителен тон, при който всеки глас извън столицата или големите градове биваше етикиран като "неинформиран" или "наведен на Изток". Дори хора, които не са привърженици на Йотова или управляващата партия влизаха в графата "копейки". Това капсулиране роди естествена контрареакция – усещане за интелектуален снобизъм, което изтласка периферията директно в прегръдките на опонента. В тази комуникационна среда геополитиката отново бе доведена до крайности. Темата за намесата на Русия се превърна в централна опорка, измествайки всякакъв нормален дебат. 

Бе активирана и друга опорна точка за "концентрацията на власт" – предупреждението, че евентуална победа на Гюров би монополизирала институциите в ръцете на една конкретна политическа формация. Чисто исторически това не е някакъв прецедент и досега не сме умрели при управлението на Костов-Стоянов, на Станишев-Първанов или на Борисов-Плевнелиев. 

Когато обаче това са двете основни линии на кампанията е проблем. По никакъв начин не са част от дневния ред на българите. Да, войната в Украйна е значима тема, но там различията сред българите не са големи. Независимо от тролската война онлайн, която създава усещането, че всеки ляга и става с реплики на Путин и Зеленски.

Войната в социалните мрежи

Предизборният дебат бе белязан от масирана "война" в социалните мрежи, в която тролските мрежи и от двете страни работеха на пълни обороти. Бойно поле, където фабриките за фалшиви профили опитваха да дирижират общественото настроение. От едната страна тролските мрежи бълваха апокалиптични сценарии за "вкакарване на България във война" и "загуба на национален суверенитет" при победа на Гюров. От другата страна агресивно "отстрелваха" всеки критичен глас с обвинения в проруска зависимост, с което блокираха каквато и да е възможност за водене на реален съдържателен дебат. 

Дигиталните дезинформационни атаки, мемета и координираните доклади за сваляне на страници на опоненти превърнаха медийното пространство в токсична среда, отблъсквайки умерените граждани от процеса.

Въпреки лекото раздвижване на балотажа, ниската избирателна активност остана ключовият фактор, отпечатал тези избори. За голяма част от българското общество нито Йотова, нито Гюров успяха да се утвърдят като надпартиен символ на единението. И двамата изглеждаха като партийно контролирани фигури, фиксирани в тяснопартийни интереси.  

Десният и центристко-консервативният гласоподавател за пореден път се оказа в изолация. Гюров предложи ярко либерално-прогресивен профил, който е чужд на по-традиционните консервативни избиратели, докато Йотова бе възприемана като представител на социалистическата идея. 

Разбира се, трябва да отчетем, че избирателната активност на президентски и европейски избори винаги е била по-ниска. Но предстоят местни избори през 2027 г., които ще бъдат съвсем различни и ще предизвикат двойно по-голям интерес. Ако простащината и троленето от тези избори се мултиплицират догодина - ще бъде страшно. Пак ще има познатите закани за Терминал 2, но дано са само те. Защото ескалацията в комуникацията вече е достигнала пик, за който политическите сили трябва да се замислят дали искат да бъдат асоциирани с нея.