САЩ се готвят за "най-тежкия ден за Украйна": ИИ трябва да помогне срещу 1200 ракети и дронове

Американските сили в Европа се подготвят за „най-тежкия ден за Украйна“. Изкуственият интелект (ИИ) би могъл да им помогне да се справят с опустошителен поток от ракети и дронове. Военнослужещи от армията на САЩ в Европа се подготвят за мащабни бойни действия и за атаки с ракети и дронове, подобни на тези, с които се сблъсква Украйна – ситуации, в които огромният брой заплахи затруднява човешката реакция. Затова те търсят решения в софтуерните технологии. Нарастват опасенията, че скоростта и мащабът на бъдещите военни конфликти може да надхвърлят възможностите на хората да реагират без чужда помощ. Представители на армията посочват, че изкуственият интелект може да подпомогне войниците при обработката на големи обеми данни от сензори и мрежи, като предложи възможни варианти за реакция в хода на битката. Миналият месец, по време на конференцията на Асоциацията на армията на САЩ във Вашингтон, военни ръководители и войници обсъдиха използването на ИИ за обработка на данни от бойното поле и подпомагане на вземането на решения, като същевременно подчертаха, че хората остават неразделна част от процеса.

"Смятам, че е важно да използваме свръхинтелигентност... за задачи, в които хората не са непременно най-добри – а именно скорост и мащаб", заяви пред Business Insider бригаден генерал Стивън Карпентър, ръководител на Многодомейнното командване в Европа. "Но също така знам, че не бива напълно да изключваме хората от процеса на вземане на решения."

По-рано тази година Карпентър сподели пред репортери, че американските сили в Европа трябва да бъдат подготвени да обработват информация за над 1500 потенциални цели дневно, като същевременно се защитават от до 1200 идващи към тях ракети и дронове. Такъв обем от цели и заплахи би могъл да претовари човешките анализатори, но изкуственият интелект би могъл да им помогне да се справят с натоварването.

В условията на конфликт войниците биха могли да използват ИИ за анализ

на данни от бойното поле и набелязване на цели, въз основа на поставените от командира задачи и други параметри. След това системата може да оцени наличните военни способности и да предложи варианти за реакция – от удари с конвенционални оръжия до средства за радиоелектронна борба или кибероперации. Целта е целият процес да протича бързо, но според официални лица скоростта не е единственото предимство. Изкуственият интелект (ИИ) може също така да запомня или разпознава модели, които хората биха могли да забравят или дори изобщо да не забележат. Цялата тази информация предоставя на командирите различни възможности за действие.

"И така, човекът отново е този, който взема решението – крайната дума е негова, след като е преценил всичко необходимо за поразяване на легитимна цел в съответствие с правото на въоръжените конфликти", пояснява Карпентър.

Той отбелязва, че целта "не е да се заменят анализаторите", а по-скоро да се "облекчи натоварването им, за да могат да се съсредоточат върху наистина сложните цели" – например обекти с двойна употреба или други потенциални цели, изискващи по-задълбочен анализ. Според Карпентър оценките за целите и заплахите отразяват "представата ни за най-тежкия възможен ден за Украйна", което подчертава мащаба на атаките, с които американските сили биха могли да се сблъскат в бъдещ конфликт. Във войната на Русия срещу Украйна често се наблюдават масирани удари с дронове и ракети. Тези комплексни атаки включват балистични и крилати ракети, както и еднопосочни ударни дронове, все по-голяма част от които са оборудвани с реактивни двигатели, което ги прави по-бързи и по-трудни за неутрализиране. По-рано тази година, по време на съвместно учение на Сухопътните войски на САЩ и НАТО в Европа, военните използваха разработена от тях система с изкуствен интелект за обработка и сортиране на данни. Системата беше във фаза на бета-тестване, а представители на армията заявиха, че планират да я изпробват в по-голям мащаб по време на бъдещи учения. Внедряването на изкуствен интелект във въоръжените сили напредва бързо – от автономни функции в дронове, оръжия и системи за целеуказване до процеси, при които софтуерът действа самостоятелно, за да сортира данни и да прави справки с информация. Извън бойното поле американските военнослужещи използват нови инструменти за промяна на институционалните процеси и работните потоци. Армията също така внедрява изкуствен интелект в своята система за командване и управление от следващо поколение (Next Generation Command and Control – NGC2) – новата система на вида въоръжени сили за водене на бойни действия. NGC2 използва изкуствен интелект и машинно обучение, за да предоставя на командирите и войниците данни в реално време относно целеуказването, наличните способности, запасите от боеприпаси, нуждите от техническо обслужване, разузнавателната информация, както и симулирани вражески атаки.