Културата да станеш богат

50 Cent в студиото на MTV в Ню Йорк през 2005 г. Снимка: Getty Images/Guliver Photos

7 / 12

През 1979 година в седмичния Топ 10 на американската Билборд класация за поп музика има само двама афроамерикански изпълнители. През 2002 година първата десетка за същата седмица е съставена изцяло от хип-хоп песни на афроамериканци. Почти десетилетие по-късно тази метаморфоза изглежда напълно естествена и не буди никаква изненада, пише BBC.

Но освен социална и културна промяна сме свидетели и на чисто икономически феномен – тъмнокожите звезди успяват да превърнат успеха на сцената в успех за банковите си сметки.

И по тази причина списъкът с мултимилионери рапъри се увеличава непрекъснато, а имена като 50 Cent и Шон „Пи Диди” Комбс са част от елита на супербогатите музиканти като Мадона, Елтън Джон и Мик Джагър.

Не случайно мотото на 50 Cent е „Стани богат или умри, докато се опитваш”, а Комбс пее за „Всичко за Бенджамините” – явна препратка към портрета на президента Бенджамин Франклин върху 100-доларовата банкнота.

Разбира се, хип-хоп музиката не е само за „Бенджамините”, но пък генерира огромни количества от тях.

А самият факт, че този музикален стил е запазена марка за афроамериканците, дава основание и за крайни заключения. Като това, че именно тази музика е трансформирала модерното американско общество. Някои дори стигат до заключението, че президентството на Барак Обама нямаше да е възможно без хип-хоп музиката.

Началото е поставено в края на 70-те в две от най-опасните гета – нюйоркските Харлем и Южен Бронкс. Оттогава насам от градска субкултура хип-хопът се превръща в индустрия за милиарди долари, обхващаща музика, филми, телевизия, книги, мода, спорт.

Изпълнители като Шон Комбс и Шон „Джей-Зи” Картър се превърнаха в истински музикални магнати, притежаващи и ръководещи огромни бизнеси.

За разлика от други стилове, покровителствани от големите звукозаписни компании, хип-хопът на практика е игнориран до 1979 година, когато парчето Rapper's Delight на триото The Sugarhill Gang се превръща в абсолютен световен хит.

Едва след още 5 години идва и първата мощна инвестиция в жанра – Columbia Records сключва договор за разпространение с малко студио в Ню Йорк. Def Jam е създадено от Рик Рубин, а офисът е обща спалня.

До момента на договора това студио стои зад едва 7 сингъла, издадени на плоча, в това число на изпълнители като LL Cool J и Beastie Boys. Много бързо обаче Def Jam става могъща марка в музикалната индустрия.
 
Дори и през 80-те години, когато Майкъл Джексън е на върха на славата, чернокожите музиканти не могат да се доберат до популярните американски радио станции, освен ако не отговарят на редица ограничителни критерии.

През 60-те парчета на Джеймс Браун и Арета Франклин се пускат толкова често, колкото и тези на Бийтълс. Но преди бумът в началото на 90-те, недопускането на афроамериканските изпълнители до ефира е налице.

Засилващият се интерес към хип-хопа постепенно води до истинска революция. До създаване на истински империи, собственост на самите певци, превърнали се в продуценти, модни дизайнери, бизнесмени.

„Щом Time Warner могат да притежават музика, защо да не мога и аз?”, си казват хора като Джей-Зи, Пи Диди и Dr. Dre. И отговорът е равен на стотици милиони долари.

С времето хип-хоп изпълнителите се научават да изкарват купища пари, демонстрирайки същата безскрупулна решителност, която им помага да оцелеят като тийнейджъри в гетата. Така все повече музиканти от този жанр са собственици на своето творчество – нещо, с което редица други стилове трудно могат да се похвалят.

Нещата вече определено не са просто музика – става въпрос за широкомащабно бизнес разрастване. Младите хора в САЩ, а и в целия свят, вече залагат на модните линии, лансирани от хип-хоп звездите за сметка на утвърдени марки.

Една от най-знаковите сделки е дело на 50 Cent, който се договаря за дял от компанията Vitamin Water, за да й стане рекламно лице. Когато от Coca Cola Company купуват Vitamin Water за 4.1 милиарда долара, чистата печалба за певеца варира между 100 и 150 милиона долара.
Без инвестиции, без сложни бизнес-планове. Просто находчивост и популярност, спечелена благодарение на хип-хопа.

Продажби на албуми, концерти, дрехи, мърчандайз, филмови роли, видео игри, инвестиции в недвижимо имущество, овлажнители за устни, диетични храни и дори собствена марка презервативи – всичко това е бизнес-резултатът от музикалния талант на 50 Cent. И мечтата му да стане милиардер въобще не е непостижима.
Неговият колега и продуцент Фарел Уилямс изглежда съвсем правилно се ориентира в очакванията за светлото бъдеще – модната му линия има красноречивото наименование „The Billionaire Boys Club” – „Клубът на момчетата – милиардери”.