BGONAIR Live

Кой е "Мадяр" Бровди - украинският командир, който промени начина, по който се води война?

"Птиците на Мадяр" атакуват руснаците с копия на техните собствени мини

Снимка: БГНЕС/ EPA

Снимка: БГНЕС/ EPA

Първата информация, която получават журналистите, ги вика в определен град, в конкретен час. Когато потвърдят, че вече са там, им се посочва място: безлюден паркинг, където никой не ги очаква. Едва няколко минути по-късно се появява микробус с прозорци, затъмнени с черни завеси.

"Моля, трябва да ни предадете телефоните, часовниците и всички устройства, които разполагат с GPS", обяснява един от събеседниците.

Устройствата се слагат в пластмасова торба. Прилича на една от онези торбички на Фарадей, които блокират електронните сигнали. След пътуване с микробуса, без да могат да разберат по какъв маршрут се движат, вратата се отваря в подземен паркинг, който, след като се минат няколко охранителни врати, води до друго помещение, също под земята.

Комплексът е изпълнен както с компютри и плазмени екрани, така и с произведения на изкуството. Бровди се признава за почитател на живописта и скулптурата. Всъщност от 2017 г. той е патрон на художествена фондация, носеща неговото име. Художествените творения – има толкова много, че няколко картини са подредени на купчина до стената в кабинета му – се преплитат с военната атрибутика, която включва два огромни руски дрона от типа "Шахед" и няколко корпуса на противотанкови ракети, пише El Mundo.

Мерките за сигурност около Роберт Йосипович Бровди – известен с позивната "Мадяр" (което означава "унгарец" и е препратка към произхода му от малцинствена група, живееща в западната част на страната) – са оправдани от един прост факт: той е един от украинските военни командири, които руските разузнавателни служби издирват най-усилено.

През март миналата година руски съд го осъди на доживотен затвор, а The Wall Street Journal съобщи, че Москва е обявила награда от 20 милиона долара за информация за местонахождението му.

На 51-годишна възраст "Мадяр" командва дузина елитни подразделения. Макар той да отбелязва, че те съставляват едва около 2,5% от украинската армия, наброяваща между 800 000 и 900 000 души, той твърди, че те са отговорни за смъртта на един от всеки трима руски войници, загинали в тази война.

За Бровди числата са всичко.

"Математика. Всичко, с което разполагаме, сме изградили върху основата на математиката."

Това е наследство от предишния му живот: преди да облече военна униформа, той завършва бизнес икономика в родния си град Ужгород и става успешен търговец на зърно. Вместо за зърно, той започва да прилага тези изчисления към дроновете. „Системата започна да върши изчисленията вместо нас, генерирайки моделите, необходими за планирането и анализа на тази революция.“

Използването на думата "революция" от негова страна не е преувеличение. Достатъчно е да се отбележи, че много от подчинените му – носещи званието лейтенант – сега командват бригади, наброяващи хиляди бойци.

"Нещо немислимо в съветската епоха", добавя той, когато подобни позиции са били запазени единствено за генерали.

Самият Бровди също е командир и оглавява едно от звената на въоръжените сили.

За да подчертае фокуса си върху прецизните изчисления, той показва екрана на своя iPad, на който в реално време се отчитат операциите на неговите сили. На масата има и бял брояч, който отчита вражеските загуби – по-конкретно руските войници, елиминирани от неговите сили на всеки няколко минути. В началото на разговора ни цифрата беше 222; два часа по-късно устройството показваше 281. Цялата обстановка в този подземен комплекс е също толкова нестандартна, колкото и самото подразделение. В кабинета си Бровди държи стандартна картечница, но също така и машина за пинбол – от онези, превърнали се в емблематични през 70-те години – подарък от семейството му. Санитарните помещения изглеждат сякаш са от бутиков хотел: ухаят приятно и са заредени с купчини малки сини кърпи, подредени безупречно. На един от рафтовете командирът пази още един спомен: дрон, който се е приземил точно до него, без да се взриви. Това се случва през 2023 г. в района на Донбас, в Източна Украйна.

Изискванията за присъединяване към силите под негово командване са също толкова строги, колкото и системата му за наблюдение. Употребата на алкохол е забранена, а новобранците трябва да преминат тест с полиграф, преди да бъдат приети. Съпругата му Наталия – с прякор "Крила" (на украински: "крила') – отговаря за анализа на резултатите от тези проверки с детектор на лъжата. Двамата са женени от 30 години. И двамата постъпват в армията заедно през 2022 г.

Бровди може и да е един от военните, от които руснаците се страхуват най-много, но с ирония признава, че е "под чехъл" – както на съпругата си, така и на котката си.

"Това е единственото създание, на което позволявам да стои върху главата ми", заявява той, показвайки снимка на котката, кацнала върху темето му.

Военното подразделение, което Бровди ръководи, е също толкова уникално, колкото и самият му командир. Той твърди, че 95% от личния състав са хора от цивилния живот – преди 2022 г. те не са били военни.  Когато Бровди за първи път се присъединява към Силите за териториална отбрана – които в онези ранни дни се състоят изцяло от доброволци – систематичният характер на сегашните му операции е бил практически немислим. Той описва онзи период като силно „неорганизиран“ и признава, че са понесли 'значителни загуби".

"Когато започна инвазията, ни дадоха само автомати "Калашников" и лопати, затова решихме сами да моделираме бойното поле – със собствените си ръце и ум. Първата стъпка беше да създадем дрон, с който да наблюдаваме позициите на врага. Следващата стъпка беше логично развитие: прикрепихме към него бомба или граната", спомня си той.

Птиците на Мадяр са създадени през 2022 г.

"Птиците на Мадяр" – както се е наричало първоначалното му подразделение – е създадено през пролетта на 2022 г. В началото в него са влизали 27 души. Те участват в битката за Киев, а по-късно се преместват на фронта в Херсонска област, в южната част на страната. С течение на времето преминават през едни от най-кръвопролитните сражения в конфликта: при Бахмут, Покровск, Кринки, както и при навлизането на руска територия – в Курска и Белгородска област. През февруари 2024 г. Украйна става първата държава в света, която добавя четвърти вид въоръжени сили към традиционните структури, характерни за европейските армии още от началото на миналия век – споменатите по-рано Сили за безпилотни системи (СБС). През юни миналата година Бровди поема командването на тези сили. Командирът признава, че в началото е трябвало, в известен смисъл, да се противопоставят на съветското наследство, което е формирало местните военни кадри в продължение на десетилетия.

Мадяр отбелязва, че неговите оператори на дронове са започнали да експериментират с тактики, които излизат изцяло извън рамките на официалните им задължения. Те са се специализирали в прихващането и анализа на електронни сигнали и комуникации, както и в задачи – като например поставянето на мини – които обикновено се изпълняват от инженерни (сапьорни) части. Подчинените на Мадяр притежават дарба за импровизация. По думите му, уменията им в поставянето на мини са се появили съвсем случайно: руска ракета от система "Торнадо" паднала в река Днепър, без да се взриви. Операцията премина напълно успешно, а Бровди получи отличие. След това те преминаха към копиране на конструкцията на устройството в собствената си работилница. За да си осигурят запаси от експлозиви, те продължиха да разглобяват боеприпаси, открити на бойното поле, или такива, които са ръждясвали в складовете. „Произвели сме над един милион“, отбелязва той.

С течение на времето руснаците разбраха, че "Птиците на Мадяр" ги атакуват с копия на техните собствени мини.

"Затова започнахме да ги маскираме – криехме ги в буркан, стара обувка или дори в трупа на мъртва котка, лежаща на пътя."

Тази инициатива в крайна сметка доведе до официалното въвеждане на длъжност „експерт по взривни устройства“ във всяко подразделение на "Птиците на Мадяр". Тази дейност беше допълнена от работата на техници, натоварени със задачата да проектират подобни устройства – различни от стандартните боеприпаси. Склонността му към статистиката се проявява и в това, че той открито говори за загубите, понесени от 12-те подразделения, действащи в рамките на структурата на "Птиците на Мадяр".

От месеци насам Бровди бие тревога относно изоставането, което наблюдава в стратегията на западните държави пред лицето на тази нова епоха. Според него те най-накрая са осъзнали мащабното предизвикателство, пред което са изправени, но въпреки това остават неспособни да се адаптират към него.

"Те се подготвят за войните от миналото. Воденето на война се е променило толкова радикално, че е груба грешка – напълно погрешно схващане – да се вярва, че подготовката за конфликт от миналото ще бъде от каквато и да е полза. Не става въпрос за липса на технологии или средства; в основата си въпросът опира до скоростта на вземане на решения. Става дума за способността за бърза адаптация и актуализиране на подхода с промяната в естеството на предизвикателството", отбелязва той.

Военният често използва аналогии от сферата на изкуството. В случая той прави препратка към легендата за бащата на Пабло Пикасо, който – според преданието – символично оставил четките си, след като открил таланта на 13-годишния си син. Това прозрение дошло, когато помолил момчето да довърши краката на гълъб върху едно от собствените му платна.

"НАТО трябва да реформира доктрината си. Има повратни моменти, в които се налага да се изостави онова, което вече остарява. Необходимо е да се преодолеят старите парадигми, като например доминиращата роля на танковете. Асиметричните тактики доказаха, че всички тези изключително скъпи оръжия са уязвими. В тази война над 90% от целите са унищожени от дронове", добавя той.

Украинецът обаче предлага един по-нюансиран поглед, в който прозира ирония. Според него бъдещите конфликти ще представляват съчетание от традиционно въоръжение и безпилотни системи.

"Бъдещето принадлежи на онзи, който успее да обедини тези два елемента в ефективна система. Това е като екосистема."

В кабинета, който Мадяр заема в бункера, се намират макети на скулптури, закупени от него за арт парк – място, което той вече не може да посети.  За Бровди изкуството, семейството му и Mavic 13 изглежда са последните опорни точки в един живот, който го принуждава да прекарва по-голямата част от деня в укритие. Той не е типичният войник. Всъщност, говори за бойците от типа на "Рамбо" с известно пренебрежение. Макар и да е – както го описва една местна медия – "човекът, който промени начина, по който се води войната", той напълно осъзнава рисковете, присъщи на самата технологична система, която активно налага.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата