Мили Дядо Коледа...

преди да започна своето писмо, искам да ти отбележа, че аз помня, че не изпълни миналогодишното ми желание – да ми донесеш PSP. За сметка на това ти ми донесе камионче, което аз никак, ама никак не исках.

Слушай старче, аз строителен министър няма да ставам и не ти искам камиончетата. А и да искам да стана – то докато порасна, Бате Бойко ще е построил всички магистрали, дето ни трябват. Така че тази година за последно те моля – донеси ми конзола.

Длъжен съм да отбележа, че ако не изпълниш желанието ми, повече няма да вярвам в теб, ще те изтрия от скайп и ще те махна от приятелите ми във Фейсбук.

Като доказателство за това, че съм добро дете и слушам, ти изпращам сканиран моя по-добър бележник, който давам на тати да разписва. Истинския не го търси – добре съм го скрил и няма да го намериш.

Сигурно съм поостарял да ти пиша, но все пак реших да се обърна с една скромна молба към теб.

Преди нея в качеството си на български съдия искам да отбележа, че писмото на моя син Матей, с ЕГН: ********** противоречи на законите в страната и не може да породи правни последици – с други думи казано – и тази година му донеси камионче. Хем е по-евтино, а и хем ще продължи своите строителни занимания от малък. Че сега е модерно да се строи и гради, искам като порасне, да е в крак с времето.

Иначе аз не искам големи подаръци. Бих те помолил само, като свършите работата по празниците, да ми пратиш за временно ползване една от твоите Снежанки. Че моята Снежина нещо вече... За формалностите не се грижи – аз ще оформя всички договори по отдаването на Снежанката под наем до следващата Коледа.

Единственото ми условие е тя да може да прави мусака. Другото аз ще я науча.

Благодаря ти, твой Иван.

Пише ти баба Матея от едно село край Брусарци. Нарочно не ти пиша името на нашето село, защото надали ще го намериш на картата, а и път до него почти няма. Не защото има дупки, а защото пенсионерите изядохме асфалта.

Пиша ти, защото ти си последната ми надежда. Ако не да вдигнеш пенсиите, то поне да изгониш онзи (тук не се чете) Дянков. Иначе ние, пенсионерите от селото, сме добре. Има още 2 километра асфалт за ядене до съседното село. Лошо е само за нашия поп, който милия кръстосва пеш по селата, а видях онзи ден, че най-богуугодно е да се ползва икономична кола. Ако можеш на него му донеси една такава, че цялото село само на вярата се крепи...

Много не искам, наборе! Гласувам редовно, а и слушам дядото, сина Иван и внука Матейчо. Е, снахата малко хич я няма, не може да готви и не простира прането с еднакви щипки, ама...

Айде, наборе! И теб те мисля – пропусна да се пенсионираш навреме, сега да те видя с тази реформа! Ще има да влачиш цяла Коледа по Земята, да мъкнеш тежки чували и да подаряваш щастието на всички по земята.