Ал Кайда е повалена, но далеч не нокаутирана

Цифрите са показателни за случващото се: антитерористичната кампания на Америка се премества постепенно от Афганистан и племенните райони на Пакистан към Йемен, Сомалия и други части на Африка. Само за 6 седмици нападенията с безпилотни самолети в Йемен срещу бази на Ал Кайда на Арабския полуостров са унищожили 90 бойци, пише в материал "Икономист".

Според сайта Long War Journal САЩ са извършили четири атаки през април, една от тях тази седмица, при която се предполага, че са убити четирима ислямисти в окръг Азан, в провинция Шабуа. През март Америка предприе шест удара с безпилотни самолети "Предътър" или "Рийпър", излитащи вероятно от все още секретна нова въздушна база на ЦРУ в региона.

Това контрастира със спадащото темпо на атаки с безпилотни самолети срещу същинската на Ал Кайда в убежищата й в Северен и Южен Вазиристан. Ако тенденцията се запази, ударите ще са с една трета по-малко от миналата година, когато бяха извършени едва половината от 117-те нападения от пиковата 2010 г. и когато бяха убити 800 бойци и терористи (а също 14 цивилни).

Една от причините за спада е, че Америка преустанови нападенията с безпилотни самолети, за да успокои напрежението, покачило се, след като американските сили убиха 24 пакистански граничари през ноември. Друга причина е пожънатият успех: мишените от голяма величина се разредиха. Последната беше Аслам Ауан, лидер на Ал Кайда, убит на 11 януари.

Служители на западни разузнавания смятат, че броят на действащите в пакистанските племенни райони членове на Ал Кайда е паднал на неколкостотин, повечето са се разбягали или се укриват. След като през последните години бяха убити почти всички от най-способните й хора, възможностите на организацията да планира големи атаки се ограничиха.

В документите и компютърните файлове, иззети след убийството на Осама бин Ладен, е имало "смехотворни" и неизпълними заговори, казват шпионите. Избраният наследник на Бин Ладен, Айман аз Зауахири, и либиецът Абу Яхиа ал Либи, ревностният идеолог, са смятани от разузнавателните източници за единствените важни фигури, останали в организацията.

Зауахири, суров египтянин, се мъчи да нагоди посланията на Ал Кайда към Арабската пролет, докато по-харизматичният Либи се ограничава до периодично качване на видеопослания в ислямистки сайтове. Ако и двамата бъдат убити, засега не се очертава кой ще ги замени. Същинската Ал Кайда може да се опита да се върне, след като чуждестранните войски напуснат Афганистан. Но американските специални сили ще останат, а и безпилотните самолети ще запазят смъртоносния си взор.

Сърцевината на организацията се свива, но периферията се разраства. Много от новопривлечените членове, които първоначално пътуваха до Пакистан, сега смятат, че може да продължат борбата другаде, в свързани с нея групировки като Ал Кайда на Арабския полуостров в Йемен, в сомалийската Аш Шабаб или северноафриканската Ал Кайда в ислямския Магреб.

На тези често неуправляеми групировки Ал Кайда може да предложи практически съвети, пари, оръжия и комуникационни умения. Роденият в Америка духовник Ануар ал Аулаки използваше Ал Кайда на Арабския полуостров като база за глобална джихадистка пропаганда, докато бе убит при нападение с безпилотен самолет през септември.

От трите свързани с Ал Кайда групировки Ал Кайда на Арабския полуостров, създадена след сливането на клоновете в Йемен и Саудитска Арабия през 2009 г., се смята от западните разузнавания за най-опасната в международен план. Тя е обучила и екипирала Умар Фарук Абдулмуталаб, "коледния бомбаджия с експлозиви в долните гащи".

През 2010 г. тя се опита да изпрати бомби, маскирани като касети за принтери, до синагоги в Чикаго. Ал Кайда на Арабския полуостров може да разполага едва с неколкостотин бойци, но в съюз с местни племена тя има значително влияние в голяма част от Йемен - почти разпаднала се държава с крехко ново правителство. "Вашингтон пост" съобщи тазиседмица, че ЦРУ иска позволение да може да извършва удари с безпилотни самолети по заподозрени терористи в Йемен дори когато не знае кои са те.

Ал Кайда в ислямски Магреб се сля официално със същинската Ал Кайда през 2006 г. От тогава тя енергично се "африканизира", както се изрази миналата година координаторът на ЕС за борбата с тероризма Жил де Керхове. Тръгнала от първоначалния си терен - Алжир, Мали, Мавритания и Нигер, тя се опитва сега да се настани в Либия след Кадафи и да изгради връзки с радикалното салафистко движение "Боко Харам" в Нигерия, което се появи  отново през 2010 г. след смъртта на лидера си Мохамед Юсуф.

Все по-силовите нападения на групировката и използването на самоубийствени атентати подсказва, че тя има техническа и материална подкрепа от Ал Кайда в ислямски Магреб. Това е ужасяващо за Нигерия, но по-малко за Европа и Северна Америка: Ал Кайда в ислямски Магреб често напада чуждестранни работници и бизнесмени (обикновено за паричен откуп), но показва незначителен интерес към мишени извън Северозападна Африка.

Третата групировка, Аш Шабаб, се сближаваше с Ал Кайда четири години и приключи официалното си сливане през февруари. До голяма степен племенна групировка, възникнала от Съюза на ислямските съдилища през 2006 г., Аш Шабаб успешно привлича членове от сомалийската диаспора в съседните страни и на Запад. Сред няколко хилядите й местни бойци стотина са от Америка и Европа. Близо половината от европейците са британци, посочват разузнавателни източници.

Подобно на Ал Кайда в ислямския Магреб, интересите на Аш Шабаб са предимно местни. Под натиска на чужди сили, подкрепящи правителството на Сомалия, и раздирана от разногласия за връзките й с Ал Кайда, Аш Шабаб бе изтикана от Могадишу в полуавтономната област Пунтланд. Сега тя може да се свърже през Червено море с Ал Кайда на Арабския полуостров.

Големият въпрос е дали групировката има желание да отклонява ресурси за удари срещу "далечния" (западния) враг. Разузнавателни служби се опасяват, че тя може да изпрати свои членове с британски и американски паспорти у дома, обучени и мотивирани да извършват терористични атаки.

Експертите са единодушни, че Ал Кайда сега е нещо като децентрализирана федерация, но имат разногласия за бъдещето й. Изтощаването на ръководството й и подкопаването на легитимността й от Арабската пролет кара някои да смятат, че тя умира. Други я виждат като гъвкава многоглава хидра, разпалваща нестабилност от Западен Сахел до Африканския рог или радикализираща и обучаваща множество опасни хора.

(БТА)