Франсоа Оланд – кандидатът за президент "Господин Нормален"

Първото, което кандидатът за президент "Господин Нормален" - Франсоа Оланд, планира да направи, ако на 6 май стане първият президент социалист на Франция след Франсоа Митеран, е да намали заплатата си с 30%. Нещото, което твърди, че няма да направи в кризисни времена, е да се втурне да харчи държавни средства или да започне вълна от национализации като тази в началото на ерата на Митеран през 1981 г.

57-годишният Оланд е умерен левоцентристки политик, чийто план за справяне с кризата предвижда Франция да преодолее дефицита в държавния бюджет до 2017 г. като увеличава данъците, предимно на богатите, и да финансира приоритетно програми в сфери като образованието. Това няма да е достатъчно според много икономисти, които смятат, че е нужно сериозно съкращаване на държавните разходи и ограничаване на ролята на държавата, за да се намали големият държавен дълг, да се съживи икономиката и Франция да стане по-конкурентна в международен план.

Оланд обаче твърди, че строги мерки за икономии в гръцки стил ще забавят икономическата активност, ще намалят държавните приходи и ще попречат на съкращаването на дефицита.

Отвъд икономическата политика, която заема централно място в кампанията за изборите, програмата на Оланд е модерна левоцентристка: той ще позволи гей браковете, ще узакони осиновяването на деца от еднополови двойки и ще разреши евтаназията при стриктни условия.

Освен това той заяви, че няма намерение да се ожени за приятелката си. Определя се като "Господин Нормален", от който страната има нужда след петте години показно и нарцистично управление, което спечели на консервативния му съперник и сегашен президент Никола Саркози прякора "лъскавия президент". Оланд ходеше на работа със скутер, но нуждите на едногодишната предизборна кампания и изискванията за сигурност наложиха да смени скромното си превозно средство.

До неотдавна Оланд беше известен в чужбина като бившия приятел на Сеголен Роаял, неговата телегенична колежка социалистка, която има четири деца от него и се кандидатира неуспешно за президент през 2007 г. Двамата се разделиха след тази кампания. Сегашната му партньорка Валери Трирвильор е журналистка. Тя казва, че ще продължи да работи и ако Оланд спечели изборите, за да издържа трите си деца, които е родила, преди да заживее с него.

Държавническо поведение

Оланд има остър като бръснач ум. Дори Бернадет Ширак, съпругата на бившия президент Жак Ширак, която е депутат и негов политически опонент в областния съвет в Корез, веднъж призна: "Той е много забавен. Знае как да въздейства на тълпа, как да се държи на пазар, на панаир, на местен съвет."Естествената му приветливост отстъпва на заден план, без да се загуби, докато той се стреми да демонстрира поведение на държавник. Никога не е бил министър, посветил е политическия си живот на местната политика и в служба на Социалистическата партия.

Оланд бе първи секретар на разединената партия десет бурни години от 1997 г. до 2007 г., след като работи в сянката на президентството на Митеран. Критици твърдят, че е неопитен, скучен и нерешителен. Шегаджии го кръстиха "фланби"- марка карамелов пудинг. Според неговите привърженици силата му е в това, че е човек, който гради доверие, като се стреми към реформи чрез съгласие. Оланд отслабна и се втали с ударна диета, която го лиши от едно от най-любимите му неща - шоколадовия кейк. Той замени очилата с дебели рамки от миналите години с модерни тънки рамки.

Роден на 12 август 1954 г. в северозападния град Руан в семейство от средната класа, Оланд е син на лекар и социална работничка. От малък казвал пред семейството и приятелите си, че иска да стане президент. Премества се в района на Париж през 1968 г. и се записва в едно от най-авторитетните бизнес училища, а в края на 70-те години завършва Националния институт по администрация - академията за държавни служители, от която излиза голямата част от политическия елит.

Започва политическа кариера като помощник в кабинета на Митеран през 1981 г. заедно с Роаял. Още едно нещо, което ще направи веднага, ако спечели изборите: ще се обади да сподели новината с възрастния си баща, който през 60-те години за кратко участвал в кампания на крайната десница, разгневен, че Франция се изтегля от тогавашната си колония Алжир.

(БТА)