Туркменистан – страната на позлатените палати

Палатите се нижат един след друг. Статуите си съперничат коя е по-позлатена и по-безупречно чиста. По улиците на Туркменистан е забранено да се пуши, а социалната мрежа Facebook е в черния списък. Добре дошли в Ашхабад, столицата на Туркменистан, една от най-потайните и най-изолирани страни в света.

Кацането на малкия самолет в Ашхабад дава първа представа за тази бивша съветска република с много авторитарен режим -  самолетите на летището са на държавната авиокомпания "Туркменистан еърлайнс". Малко са чуждите компании, които обслужват тази дестинация в Централна Азия. Когато човек стигне в центъра на града, се озовава сред безмерно изобилие от разкош - палати със златни куполи,  построени в по-голямата си част от френската строителна компания Бе Те Пе Буиг, министерства и учреждения от бял мрамор, петзвездни хотели, грандиозни фонтани и водоскоци, светофари последен писък на модата и пътища в отлично състояние.

Благодарение на огромните газови залежи на тази страна, която е с площ колкото Испания и 80 процента е пустинна, президентът Гурбангули Бердимухамедов продължава да строи палати в Ашхабад, като следва примера на ексцентричния си предшественик Сапармурат Ниязов, на когото викаха Туркменбаши, доживотния президент на Туркменистан, починал през 2006 г. Неговата златна статуя, кацнала на 75-метрова арка, се върти около оста си така, че лицето й да бъде винаги обърнато към слънцето.

Но зад привидното величие и красота, демонстрирани от режима, се крие една съвсем друга действителност, записвана от камерите за наблюдение, поставени на върха на множество улични лампи от ковано желязо из почти целия град. Контролът е строг, а свободите са ограничени. Нито едно опозиционно движение досега не е разрешено в тази страна, обявила независимостта си след разпадането на СССР през 1991 г., въпреки реформите, обещани от президента Бердимухамедов, преизбран през февруари с резултат, достоен за най-авторитарните режими на планетата /97,14 процента от гласовете на избирателите/.

Всякаква критика за политиката на правителството е смятана за опит за дестабилизиране на държавата и се наказва с присъда до 25 години затвор. Опозиционерите са в затвора или в чужбина, обобщава наблюдател. Предвид твърдостта на режима и тегнещите рискове,  жителите са недоверчиви към своите събеседници и още повече към чужденците. Малко хора, които се съгласяват да говорят, казват, че са доволни от живота си, като например усмихната продавачка със златни коронки на пазара в Ашхабад, където е забранено да се правят снимки.

"Тук сме добре, спокойно е", признава тя.

Същите чувства споделя и Мохамед, шофьор на такси, който обяснява, че природният газ и водата са безплатни за населението, че токът, телефонът и парното не струват почти нищо заради държавните субсидии. "Имаме всичко за ядене и у нас няма война. Какво повече искате?", пита този 44-годишен мъж в отговор на въпроса за ограниченията на свободите.

Сред забраните е тази да се пуши на обществено място, но също и на улицата и в колата с риск човек да си навлече глоба от 20 долара. Пушачите се приемат само в определени кафета и хотели. Оттам идва и желанието да се пуши скришом зад колата или зад колоната на някой блок. В тази страна с около 6 милиона жители, разположена на брега на Каспийско море, заобиколена от Иран и Афганистан,  ресторантите трябва да затварят в 23 часа, закусвални „Макдоналдс“ няма. Малкото дискотеки в хотелите за чужденци могат да останат отворени по-дълго.

Но центърът на града трябва да остане спокоен - забранено е да се надува клаксонът, полицейските и колите на Бърза помощ рядко използват сирените си, автомобилистите трябва да намалят децибелите на радиокасетофоните, за да не бъдат глобени. След като над Ашхабад се спусне нощта, осветление в най-разнородни цветове започва да облива дворците, кулите и фонтаните, но улиците и парковете са почти пусти.

Развлеченията са ограничени, въпреки че могъщият президент Бердимухамедов, чиито портрети са разположени покрай пътищата на Туркменистан, разреши отново операта, театъра и киното, които бяха премахнати от предшественика му. Медиите са контролирани от държавата, а международната преса отсъства от будките. Достъпът до интернет се развива, но мрежата е строго надзиравана от властите. В едно от малкото интернет кафенета в Ашхабад журналист на Франс прес се учудва, че не може да влезе във Facebook или Twitter.

"Тези сайтове са недостъпни в Туркменистан по технически причини", му казва шефът на заведението. Социалните мрежи са блокирани по нареждане на режима, смятат наблюдатели. Но чрез хитрина човек може да влезе в тях през руски сайт, при условие че познава добре маневрата. Невъзможно е също да се влезе в сайтовете на "Хюман райтс уоч" и "Амнести интернешънъл" - двете организации, които критикуват редовно погазването на правата на човека в Туркменистан, който им отказва всякакъв достъп.

Червеният кръст е една от малкото неправителствени организации с офис в Ашхабад. В тази страна, където е оскъдно издаването на визи, а журналистите, на които се разрешава, както се случи миналата седмица, да отразяват международна конференция, са придружавани неотлъчно от представители на властите, които ги разубеждават да пътуват където и да е без представител на режима. Или казано с други думи да вършат нещо, което не би се  харесало на режима, било то и снимка на бедното предградие на  Ашхабад, което контрастира с показното богатство в центъра на столицата.

(БТА по материал на Франс прес)