4 причини Израел да не тръгне на война с Иран

Преговорите между Иран и Запада търпят провал след провал. Последният беше в Москва през юни. Израелските лидери пък не спират да отправят предупреждения за възможен превантивен удар по иранските ядрени централи. На този фон опасенията за нов военен конфликт в Близкия изток изглеждат застрашително реални.

От авторитетното британско издание „The Telegraph” обаче настояват, че войната въобще не е толкова близо и е далеч по-вероятно да не се случи въобще, отколкото обратното. И подкрепят това твърдение с няколко сериозни аргумента.

Според първия скорошен удар срещу Иран ще е наистина лош вариант за Израел. Атака срещу Техеран най-вероятно би довела до обединение на иранския народ зад управляващия режим, който към момента е силно разклатен и не се радва на особена подкрепа.

Ответният удар на Иран почти сигурно ще дойде през Ливан чрез Хизбула. Твърде вероятно иранската армия ще затвори и Ормузкия проток. Резултатът ще е много цивилни жертви от страна на Израел и тежки последствия за глобалната икономика.

Последствия ще има и по сирийската криза. Башар Асад неизбежно ще се възползва от възможността да застане редом до Иран като жертва на „ционисткия” заговор срещу мюсюлманския свят. А подобна роля ще донесе на Асад така необходимия тласък в борбата за задържане на властта.

Най-добрият резултат, който биха постигнали израелските военновъздушни сили, е забавяне, но не и преустановяване на иранските амбиции за ядрено въоръжаване. Според „The Telegraph” евентуален удар дори би могъл да има обратен ефект.

Иранските лидери преследват възможността да се сдобият с ядрено оръжие, но все още не е ясно дали са категорични в намерението да се възползват от тази възможност. Атака на Израел обаче може да се окаже катализатор и за всички е ясно какво ще бъде решението.

Израелското военно ръководство разбира и оценява много добре гореспоменатото. Неслучайно редица влиятелни ексдиректори на Мосад се изказаха срещу превантивна атака срещу Иран.

Висшият военен генерал Бени Гантц дори обяви, че иранските лидери са рационални хора и не биха стигнали до крайната мярка за създаване на атомна бомба, ако (разбира се) не бъдат атакувани. А политическият елит трудно може да пренебрегне мнението на военните експерти.

Като друг довод за израелско въздържане от нападение от „The Telegraph” посочват очертаващото се негласно споразумение между Иран и Съединените щати. Разбира се, не става въпрос за открито разбирателство, за стискане на ръце между Обама и Ахмадинежад. Но има все повече индикации, че към момента Вашингтон и Техеран са склонни на запазване на статуквото.

Първите се примиряват, че Иран има възможността за развиване на ядрено въоръжение, докато вторите спазват ангажимент да не правят последната стъпка за сдобиване с такова въоръжение. Изглежда този компромис засега сработва.

Западът е склонен да изчаква, тъй като в рамките на година-две може да се стигне до тотална подмяна на властта в Иран. Президентът Ахмадинежад напуска поста идния юни и вече няма да е определяща фигура. По-важното обаче е, че аятолахът Али Хаменей - върховният лидер на Иран, е с тежко заболяване (според неофициални източници става въпрос за ракова болест) и може да изчезне от голямата сцена всеки момент.

Именно поради всички изтъкнати факти от „The Telegraph” считат, че Съединените щати и западните им партньори имат една реална цел, що се отнася до Иран. А именно положението да остане, каквото е – Техеран да развива потенциала да се превърне в ядрена сила, но без реално да стига до там. И да се изчака смяната на властта в близкоизточната държава.

В заключение британското издание настоява, че единственият шанс за военен конфликт заради иранската ядрена програма е радикална промяна в политиката на изчакване от страна на Техеран. Ако иранското ръководство реши да направи спринт към сдобиването с ядрено оръжие, тогава вече определено може да се говори за война. Но в противен случай атака срещу Иран от страна Израел, Съединените щати или който и да е било друг изглежда много малко вероятна.