Ела, зетко, да ми поемеш бизнеса!

Една древна практика в Япония дава решение за стара главоблъсканица – как семейният бизнес оцелява, когато няма синове, които да го поемат?

Историята започва през 717 г. сл. Хр., когато богът на връх Хакусан се присънил на будисткия монах Таичо Даиши и му казал да намери горещ извор в близкото село Авазу – днешната префектура Ишикава.

Даиши открил мястото и наредил на ученика си Гарио Хоши да построи там къща за гости.  Хоши на свой ред проповядвал будизма сред посетителите и осиновил момче за свой наследник, което приело рожденото му име – Зенгоро.  Така започнал най-старият семеен бизнес в света – както е записано в Книгата на рекордите на Гинес, пише БиБиСи.

Оттогава, в продължение на близо 1300 години хотелът и името Зенгоро Хоши, са се предавали в семейството през 46 поколения.  Но как семействата успяват винаги да имат синове? Тук има малка уловка.

„Когато има само момичета, осиновяваме съпруга на една от дъщерите“, разказва последният от рода Зенгоро Хоши. „Всъщност баща ми се оженил за момиче от семейство Хоши и е бил осиновен“, допълва той. Това осиновяване е уникална японска традиция, известна като мукойоши.

Япония е втората в света страна с най-много осиновявания – повече от 80 000 на година. Повечето от тях обаче са на възрастни мъже между 20 и 40 години.

„Исторически това е било по-честа практика при семействата в западната част на Япония, където търговските фамилии са се стараели да изберат най-подходящия наследник. Ако нямаш способен син, който да поеме бизнеса, търсиш по-способен мъж, който да се ожени за дъщеря ти“, обяснява социологът Марико Фуджиуара. По думите й това е било много прагматично решение, благодарение на което семейният бизнес оцелява.

Дори днес по-голямата част от японските компании се смятат за семеен бизнес. Те включват фамилни имена като например автомобилните гиганти „Тойота“ и „Сузуки“, производителят на фотоапарати  „Канон“ или компанията за соев сос „Кикоман“.

„Сузуки“ се управлява именно от осиновени синове. Настоящият председател и изпълнителен директор Осаму Сузуки е четвъртият поред осиновен син, който управлява компанията.

Четвъртият президент на „Матсуи Секюритис“ Мичио Матсуи е бил осиновен от семейството, но това означавало да се откаже от собственото си име.

„Бях първородният син в моето семейство, така че малко се колебаех дали да бъда осиновен от друго семейство. Биологичните ми родители обаче казаха, че може би това е моята съдба“, разказва той.

Чиеко Дейт е направил сайт за запознанства, където жените си търсят съпруг, който иска да бъде осиновен от семейството на съпругата си.

„Определено има търсене, защото раждаемостта в Япония пада и много родители имат само дъщери. Много мъже пък търсят възможности, за да се възползват от бизнес уменията си извън корпоративния свят, защото при тази икономика да се изкачиш нагоре по корпоративната стълба е много по-трудно“, пояснява той.

Цунемару Танака се е регистрирал в сайта миналия ноември. Той имал успешен бизнес, но бившата му жена, която била и негов бизнес партньор, му го отмъкнала. Сега Танака иска да бъде осиновен и да поеме нечий семеен бизнес.

„Уверен съм, че уменията ми могат да са полезни, така че ако имам шанс да наследя семеен бизнес и да го направя успешен, всички ще са доволни“, заявява той.

Танака се е запознал с шест жени чрез сайта, но досега не е намерил идеалната партньорка.
„Проверих информация за компаниите, които притежават семействата на тези жени. Няма да се женя за фирмите, но все пак исках да знам повече за тях“, допълва той.