Трябва ли авторите на антиислямски филми да лежат в затвора?

Продължаващите изблици на насилие в редица мюсюлмански държави по света заради провокативния филм „Невинността на мюсюлманите“ повдигат редица въпроси. Един от тези, които предизвикват най-серизно внимание, е този за отговорността на автора на лентата.

Чуха се гласове, дори и в Съединените щати, които настояват, че продуцентът трябва да понесе наказание за умишлената си провокация, трябва да лежи в затвора.

Сред застъпниците на подобна теза е професор Антиа Бътлър от Университета на Пенсилвания, посочва сп. „Тайм“. Тя е категорична, че отстоява правото на свобода на словото, но в същото време подчертава, че скандалният филм няма нищо общо с изразяването на лично позиция по отношение на исляма.

Според Бътлър лентата директно „очернява тази религия, представяйки пророка й в безумни и исторически неверни ситуации с единствената цел да подстрекава, да провокира зрителите “.

На подобно мнение е и правителството на Египет, което съвсем насериозно призова Съединените щати да криминализират „всички действия, които разпалват противопоставяне“ на базата на религия, раса и цвят на кожата.

В действителност „Невинността на мюсюлманите“ по всичко личи е правен с ясното намерение да нанесе жестоки обиди на религиозна фигура, която голяма част от света боготвори – и тази цел предизвика яростна реакция.

Продуцентът на лентата (работещ под фалшивото име Сам Басил) изглежда осмива и евреите, въпреки че се представя за евреин, направил филма с дарения от 100 израелски благодетели.

Сега обаче Басил има кръв по ръцете си. Протестите, които лентата разпали в мюсюлманския свят (пряко или косвено), доведоха до смъртта на десетки протестиращи и убийствата на американския посланик в Либия и трима служители на консулството в Бенгази.

Предвид всичко това въпросът за арестуване и осъждане на продуцента на филма донякъде изглежда логичен. В крайна сметка той наистина беше задържан за разпит, но след това освободен, без да му бъдат повдигани никакви обвинения. Защо?

Защото, както отбелязват от „Тайм“, американската Конституция пази правото на словото, дори то да е изпълнено с омраза и насилие. Много страни имат различен подход – във Франция затворът и тежките глоби са реална перспектива при публична обида на расова, етническа и религиозна основа.

Дизайнерът Джон Галиано беше осъден за антиеврейска тирада в парижки бар. В Саудитска Арабия всяка обида срещу исляма е престъпление. В редица европейски държави пък отричането на Холокоста е поставено извън закона.
Първата поправка в Конституцията обаче не допуска подобни мерки в Съединените щати. Там поддръжниците на нацизма имат правото на митинг в еврейски квартал, както се случва през 70-те години в Скоки, щата Илинойс.

Изключения се правят в наистина извънредни случаи. През 1992 година Върховният съд постановява забрана към расисткия Ку Клукс Клан за горене на кръстове. С други думи, в САЩ летвата за съдебно преследване на хора за подклаждане към насилие постредством думи е вдигната много високо.

Освен ако говорителят, писателят, ораторът, продуцентът не призовава за „непосредствени незаконни действия“, то той едва ли ще бъде осъден.

В тази връзка нагледен пример е поведението на Google – компанията-собственик на YouTube. Това е едно от малкото места, където трейлърът на „Невинността на мюсюлманите“ може да бъде видян. Да, от онлайн гиганта блокираха достъпа до клиповете в страни като Египет, Либия, Индия и Индонезия, но оставиха правото на хората в други страни да видят противоречивото филмово творчество и сами да си правят изводите.

Американската президентска администрация опита да упражни натиск за пълно сваляне на клиповете, но от YouTube останаха непреклонни – не може да се налага цензура заради определена група хора.

Цензурата в общия случай е доста трудна за прилагане, що се отнася до демократичните държави. В крайна сметка, ако хора се пращат в затвора заради това, което говорят, докъде може да се стигне? Трябва ли Мел Гибсън да бъде пратен зад решетките заради антисемитските си виждания? Трябва ли срещу консерваторите, които искат нови имиграционни правила и не се изказват особено ласкаво за мексиканците, да бъдат повдигани криминални обвинения?

Професорът по право Юджийн Волокх от Университета на Калифорния изрази мнение, че съдебното преследване за богохулствени слова може да доведе до още по-сериозни изблици на насилие – ако разрешаваш на тълпата да определя кои хора да бъдат съдени, то тогава ще се появяват все повече и повече гневни тълпи, готови да раздават правосъдие.

Както пише колумнистът на „Тайм“ Адам Коен „да живееш в свят, където тежките обиди остават ненаказани е далеч от идеалния вариант. Но да живееш в свят, където правителството решава какво може се казва и какво не, е далеч по-лошо“.