Пирова ли е победата, господин главен прокурор?

След избори винаги има поздравления – лицемерни, с половин уста, рядко искрени, но винаги ги има – просто бон тон. След избора на Сотир Цацаров за главен прокурор обаче не чухме поздравления.

Те бяха изместени от смут, неразбиране, възклицанията на журналистите и въпросите без отговори. Висшият съдебен съвет излъчи своя избор за обвинител номер едно при спорна процедура, която несъмнено хвърли тъмна сянка върху личността на Цацаров. Не че около нея вече нямаше твърде много сенки.

Изслушването на тримата кандидати за главен прокурор – Сотир Цацаров, Галина Тонева и Борислав Сарафов продължи почти 11 часа. Безспорен рекордьор беше Галина Тонева – тя представя концепцията си и отговаря на въпроси почти три часа и половина. Странно стечение на обстоятелствата – за Тонева имаше най-малко постъпили въпроси, срещу нея нямаше сигнали. Всички очаквания бяха, че нейното изслушване ще продължи най-кратко.

Второ странно стечение на обстоятелствата – изслушването на Сотир Цацаров продължи най-кратко, а за него имаше най-много постъпили въпроси, имаше и сигнали. Краткото изслушване на Цацаров обаче беше компенсирано времево от дългите ласкави изказвания на Ясен Тодоров от етичната комисия към ВСС.

Още преди изслушването да започне по същество, Тодоров представи становищата на етичната комисия за тримата кандидати. Силно впечатление направи, че той отдели много повече време на “моралните и етични“ качества на Цацаров, а по адрес на Тонева и Сарафов беше доста по-лаконичен.

Интересно беше и поведението на членовете на ВСС при изслушването на новия обвинител номер едно. Те приемаха крайно уклончивите му отговори, които де факто не даваха обяснение на нито един въпрос по същество.

Сотир Цацаров често започваше изреченията с уточнения, че сега не може да вземе отношение по въпроса, посъветва ни да научим за масонството от книгите и сравни масонските ложи с ловни дружинки.

Най-странно е, че само Калин Калпакчиев не прие това поведение, само той измъкна отговор по същество, и то на доста щекотлив въпрос. Защото Сотир Цацаров призна, че е чел делото на бившата съдийка от Софийски градски съд Мирослава Тодорова, което тя заведе срещу вътрешния министър Цветан Цветанов, въпреки че не е било разпределено в неговия съд. Случаят се гледаше в Районния съд в Пловдив, а Цацаров е шеф на Окръжния.

Той не даде смислено обяснение защо го е направил, само смотолеви, че нямало законово основание да не го прави и допълни, че и друг път бил чел дела, които не са разпредени в неговия съд. Ха, то не било единичен случай, било му практика.

Горчивият вкус, който остави изслушването на кандидатите, беше затвърден по време на “дискусията“ на членовете на ВСС. Тя обаче заприлича по-скоро на съдебно дело от типа “Всички срещу Калин Калпакчиев“, прекъсвано от време на време от речи  на тема “всички кандидати са прекрасни“ и странни лирични отклонения за ангелите и учителя Дънов. Безсмислеността на въпросната “дискусия“ беше най-добре прозряна от председателя на ВКС Лазар Груев, който призова ВСС да избере нов главен прокурор преди настъпването на новия ден.

Самият вот обаче оправда най-лошите очаквания. На гласуване беше подложен само Сотир Цацаров, останалите двама кандидати не разбраха колко подкрепа имат. Сотир Цацаров беше избран с 18 гласа “за“, 3 “въздържал се“ и 3 “против“.

Възниква обаче следният въпрос – как правосъдният министър Диана Ковачева реши да прекрати избора, след като Цацаров събра мнозинство. Как тя можеше да знае дали Тонева или Сарафов нямаше да съберат по 21 гласа “за“ например?

В това се състоеше цялото безумие на електронното гласуване – кандидатите се гласуваха един по един и реално членовете на ВСС можеха да гласуват “за“ абсолютно всеки от тях. Все едно на парламентарни избори единият ден да се гласува за една партия, резултатите да се обявяват, на другия ден за друга, а вие да можете да пускате бюлетина за всяка една.

Лазар Груев на няколко пъти предупреждаваше, че това на практика не е вот.

След като ВСС избра Цацаров дойде ред на пресконференцията. Традиционно след вот журналистите започват въпросите си към победителите с “Честито“ - бонтон. Този път никой не го направи. Другите двама кандидатите за поста – Сарафов и Тонева, също пропуснаха да честитят, поне публично, новия пост на Цацаров. Пловдивският съдия също не изглеждаше да се чувства победител.

Победа може да има, когато има състезание, не странна процедура, хвърляща сенки и даваща два пъти повече въпроси, отколкото отговори. Победа има, когато победителят не е ясен месеци по-рано. Всичко друго е пирова победа, която не заслужава аплодисменти, не заслужава дори едно “честито“.

Президентът Росен Плевнелиев пък подписа указа за назначаването му на 21 декември около 18 часа. Победителите не ги назначават след работно време в последния работен ден преди Коледа.

Сотир Цацаров си тръгна с горчив вкус от полето на пировата си победа. А всички, които следяхме избора, си тръгнахме със застинали усмивки от черните шегички, които си разменяхме цял ден. Защото след 11 часа гледане на едно нагласено състезание репликата “Колко още ще чакаме Цацаров да стане главен прокурор?“ вече не е смешна.