Професионализмът няма пол!

Професионализмът няма пол, категорична е подполковник Невяна Митева, която говори с уважение и радост за успехите на жените военнослужещи в Българската армия.

На най-женския празник 8 март има защо да си спомним, че българката винаги е заемала активна роля в съдбовни за страната ни моменти като освободителните войни и въстания. В този смисъл ролята й във въоръжените сили е традиционна и далеч не „спусната“ изкуствено от Европейския съюз или НАТО, категорична е тя.

Според подп. Митева жените имат добро присъствие във въоръжените сили у нас. Като председател на Сдружението на жените военнослужещи тя има и още по-високи амбиции това присъствие да бъде под офицерски пагон, защото решенията във военната йерархия - на оперативно, тактическо или стратегическо ниво и в политическото ръководство, се вземат основно от офицерството.

Погледът на жените в отбраната е безценен, убедена е тя и дава железни аргументи. „Когато се гради възстановяване след кризисна ситуация, мнението на жените е от изключителна важност, защото те имат другата перспектива на мисленето, свързана и с грижата за останалите уязвими групи като подрастващите и възрастните хора. Наред с тях, жените са доказано най-потърпевши.

Те губят деца, съпрузи, братя и бащи във всяка една криза от военен характер. В такъв момент жената се оказва опората на семейството и обществото“.

Подполковник Митева е известна в армията и не само със своите над 200 медала и спортни постижения в плуването. Смята, че има много допирни точки между армията и спорта. Основната тактическа подготовка е базирана на същата усилена физическа дейност, каквато изисква и спортът. Дисциплината, редът и упоритостта в доказване на тези физически трудности са абсолютно еднакви като основни изисквания към личността. Намирам, че съм добре възпитана от спортното си минало именно по тези параметри – дисциплина, ред и желание да работиш във всякакви условия, разказва тя.

И все пак - какво мотивира една жена да избере силова професия? Да се доказва, че може, че не е по-различна от своите колеги,  дори от партньора си в живота. Смята, че това е естествено за българките и неслучайно има такъв бум дами да навлизат в силовите професии, където се справят отлично.

Дали обаче мъжете се справят с този бум? Според Невяна Митева младите хора го понасят много нормално. Темата е по- проблемна за хората в по-напреднала възраст, наследници на  патриархалните традиции и стереотипи, че мястото на жената е вкъщи да гледа децата и да не се доказва професионално.

Можем да се гордеем с политиката във въоръжените сили, че се дават възможности на жените да навлязат още от началните етапи на обучение във висшите военни училища наравно със своите колеги, смята тя. Предразсъдъците си отивали по естествен начин, когато в обучението всеки изявява своите качества и способности. „Припадат и мъже, и жени, въпросът е наравно да се докажеш с качества, а не с протекции, да се докажеш с работа и с професионализъм“, убедена е тя.

Затова израстването в кариерата е друг процес, който стои на фокуса на сдружението. Ще го следим изключително внимателно предвид неформалните спънки пред жените и тяхното кариерно развитие, казва подп. Невяна Митева, която не крие, че както има практики жените да бъдат подценявани, така и опити да бъдат толерирани за сметка на мъжете. И жените, и мъжете обаче са в неравностойно положение, ако липсва конкурсното начало и възможността да се състезаваш за конкретна позиция, защото предварително има определен човек за нея.

Това важи за всички сфери. Дали е характерно за региона или не само, не е толкова важно, колкото фактът, че хора с качества и образование са пренебрегвани заради „свой човек“, а това е недопустимо в днешния съвремен свят, категорична е тя.

Дамите се представят успешно и на мисии, за които кандидатстват наравно със своите колеги, защото няма ограничения по пол.

Според нея професията има нужда от конкретни политики, които да целят привличането на млади хора в армията. Тя признава, че там не е лесно, тъй като изискванията непрекъснато се повишават и дава пример – и редниците трябва да знаят езици.

„Авторитетът на военната професия за жалост е паднал. Усеща се известен отлив от най-умните, талантливите, които преди са имали желание да кандидатстват и с чест да се нарекат български офицер. На този етап като че ли желанието за определени специалности в Националния военен университет е занижено. Не такъв е случаят с военноморските офицери, които намират пълно реализиране, тъй като дипломата, която получават, е и международно призната. Иска ми се още повече да има интерес, защото българският офицер стои на изключително професионално ниво сред партньорите си в НАТО. Има нужда да върнем престижа на българското офицерство“, смята тя. 

Моментът е на неизбежна равносметка предвид подадената от правителството оставка и предстоящия парламентарен вот. Времето и историята ще се произнесат за управлението на всяко едно правителство и това е неизбежен реализъм, казва само Невяна Митева. Безспорен факт е от перспективата на основните цели на жените военнослужещи, че по времето на този мандат паднаха основните забрани за участието на жените във въоръжените сили. В САЩ едва тази година като законодателна промяна е оформено премахването на забраната за участието на жени в бойни действия. Случиха се привидно немислими неща - и в гвардейските редици има жена, напомни тя. Сдружението на жените военнослужещи има собствен стил на комуникация и се стреми да изгражда лице на коректен партньор и коректор в политиката на ръководството на Министерството на отбраната, когато се налага.

Невяна Митева, която е и национален представител в Кометата на НАТО по равнопоставеността, изтъква, че от страна на България е свършена много работа и то най-трудната - да бъдат убедени съседите ни, че това са важни въпроси за региона. Страната ни е водеща по проекта на Алианса за ролята на жените в сигурността и отбраната.

Може само да ни дава поводи на гордост, че България, макар и по-малка държава в сравнение с другите партньори, има своите амбиции във времена на криза да развива прилагането на определени политики, които не костват ресурси, които изискват усилия на администрацията и на ръководствата в сферата на сигурността и отбраната да погледнат с друг европейски поглед на тези теми, обясни тя.

Неизбежен е въпросът как се справя с толкова отговорности. Когато има желание, винаги се намира време и възможност, това е лична кауза, отговаря тя. Лична кауза е и здравето на българките – военнослужещи и не само. Гордее се, че пилотният проект за България за превенцията чрез ваксинация на рака на шийката на матката, на рака на гърдата, реализирал се във Военномедицинска академия, е на Сдружението на жените военнослужещи, подкрепени от Министерство на отбраната.

Едва миналата година това стана национална политика, а ние го правим от 2009 година. Наши са усилията да се включат и онкозаболявания сред мъжете при ежегодния профилактичен преглед, разказва подп. Митева и не крие амбицията си за нови проекти и нови постижения.