Мексиканските отмъстители

Несигурността и страхът са неизменна част от ежедневието на милиони мексиканци. Затиснати в задушаваща хватка между безкомпромисни наркокартели и корумпирани органи на реда, немалко жители взимат правосъдието в свои ръце. В щата Гереро една подобна паравоенна организация набира скорост и вече има хиляди членове.
В град Аютла в поредния горещ следобед две стари коли паркират пред местния магазин за мебели. Въоръжени мъже слизат от автомобилите, но прави впечатление, че сред тях има един, който няма оръжие. Няма и обувки.

Оказва се, че той е задържан от доброволческия отряд за защита на населението, създаден от местната общност. А ъгълът пред мебелния магазин всъщност е импровизираната неофициална щаб-квартира на отряда.

Обзавеждането представлява няколко стари стола, маса, варел и чували с пясък. Ръцете на младия мъж без обувки са вързани с найлоново въже. Нареждат му да седне на един от столовете.

“Няма да го измъчваме, никаква агресия”, разяснява Леонидес Рамос Ортиз, който е член на отряда. “Ще се грижим добре за него, докато започне официалното разследване”, посочва той.  

Откакто е създадена по-рано през годината, паравоенната организация е извършила десетки подобни ареста. Но по силата на закона нейните членове нямат право на такава власт, както и нямат право да се движат въоръжени по улиците.

За местните жители обаче това не е обект на особено притеснение. Възрастната дама Хуана е убедена, че само този отряд може да й помогне и затова се оплаква на доброволците за имотен проблем със съседа си.
“Съседът ми ме заплашва постоянно, че ще завърже моя съпруг за кон и ще го влачи по земята. Че ще убие мен и ще отвлече дъщеря ми”, разказва жената. Тя се оплакала в полицията, общинския съвет и дори в министерството за обществените дела, но никой не свършил нищо по проблема.

Приятелката на Хуана – Кармела, счита, че тази неангажираност от страна на властите демонстрира необходимостта от “гражданска полиция”. “Държавните полиция и армия се използват от престъпните групировки за изпълнение на мръсните им поръчки. Органите на реда не правят нищо за спирането на насилието по улиците. Сега обаче, когато ние, гражданите, разполагаме с наша организация за раздаване на правосъдие, положението е далеч по-добро. Само за няколко месеца организираната престъпност спадна драстично”, категорична е Кармела.

Героро е особено опасна зона. В този щат е съсредоточено половината от общото производство на хероин в страната. Наркокартелите отглеждат опиумни макове и марихуана във високопланинския масив Сиера Мадре. Оттам минава и основният износ на кокаин за Съединените щати. Акапулко е основният пристанищен град на щата, но е и мексиканският град с най-високо ниво на насилствена смърт на глава от населението. 
Предвид тази картина не е трудно да се досетим, че убийствата и беззаконието са неизменна част от живота и на жителите на Аютла. 

Наскоро край града е открит масов гроб. По всички личи, че става въпрос за екзекуция на членове на един от няколко враждуващи наркокартела. Хората обаче не се доверяват на полицията и съобщават първо на обществения отряд. Едва когато доброволците огледат мястото и преценят ситуацията се стига до свързване с органите на реда.

Това е една от основните задачи пред паравоенната гражданска организация – да служи като посредник между населението и властите, да печели доверието на хората и да им помага.

Както може да се очаква, наркокартелите отговарят на удара. Голяма част от ръководителите на отряда са отвлечени. Но това носи обратен ефект – стотици нови доброволци се присъединяват към гражданската полиция и започват преследване на похитителите.

Един от отвлечените е Елеутерио Максимино Флора. След освобождаването си той споделя: “Нападателите ми казаха, че ще ме убият. Ритаха ме, измъчваха ме, почти ме удавиха. Не ги познавах, но знаех защо съм отвлечен – бяхме задържали няколко влиятелни престъпници и от тяхната банда искаха да ме използват за разменна монета”.

За наркокартела обаче следва сериозна изненада. Един от командирите на отряда Ернесто Галярдо Гранде отсича: “Върнете Флора невредим или ще екзекутираме 10 членове на вашите семейства!”. И отвлеченият е освободен.

Тази ситуация предизвиква сериозни притеснения. Ако Флора не беше пуснат, значи ли това, че представящите се за защитници на цивилните въоръжени доброволци щяха да избият 10 невинни души? Според БиБиСи този стряскащ сценарий е ярка илюстрация на това какво може да се случи в една страна, когато са налице организирана престъпност, въоръжено население и управленски вакуум.

Неслучайно вече има заведени дела срещу представители на обществения отряд по обвинения в използване на прекомерна сила срещу някои задържани. Сред мъченията имало електрошокове, задушавания с найлонови пликове, побои.

Командир Гранде, разбира се, отрича тези обвинения, но крайното решение ще бъде на съда.

Въпреки противоречивите отзиви подобни граждански правораздавателни организации има в 13 мексикански щата.

Редица експерти по сигурността са притеснени, че тази тенденция е много опасна. Защото лека-полека обществените отряди могат да придобият власт и ресурси, с които нямат да искат да се разделят.

Историята помни и конкретен прецедент в Латинска Америка. Подобни граждански групи за отбрана в Колумбия се превърнаха в паравоенни машини за убиване по време на продължаващата вече 50 години гражданска война в страната. Но да се върнем към задържания млад мъж без обувки. Той е признат за виновен от гражданската организация по обвинение в домашно насилие, като случаят му въобще не стига до полицията.

Мъжът е “осъден” на общественополезен труд и е принуден да чисти улиците, да боядисва огради и т.н.
Увереността на отряда е очевидна. Дали действията му категорично се определят от справедливостта и защитаването на цивилните не е толкова очевидно...