Ще сринат ли икономиката протестите в Турция?

Ескалирането на сблъсъците между турското правителство и протестиращите би могло да развали една от новите истории за икономически успех в света, предвещавайки несигурност за страна, която стана източник на растеж и стабилност в регион, засегнат от рецесия и размирици, пише в материал на Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

На пръв поглед 12-дневните протести, които бяха предизвикани от планове за преустройство на парк в центъра на Истанбул, но се разраснаха и станаха израз на опасенията, свързани с  управлението на премиера Реджеп Тайип Ердоган, бяха предимно мирни и ограничени по мащаб. Те не бяха много по-различни от протестите на "Окупирай Уолстрийт" в Ню Йорк. 

Само че сблъсъците между полицията за борба с размириците и демонстрантите във вторник засилиха напрежението и страховете, че една ключова регионална сила би могла да бъде дестабилизирана. Водни оръдия и сълзотворен газ бяха използвани срещу стотиците протестиращи на площад Таксим в Истанбул, много от които избягаха в съседен парк.

Ето поглед върху турската икономика и рисковете, пред които е изправена.

Колко голяма е икономиката на Турция?

Икономиката на Турция нараства бързо през последните години. Годишният брутен вътрешен продукт (БВП) в страната с около 75 милиона души е около 800 милиарда долара, поставяйки я наравно с богати държави като Швейцария или Холандия. Съседите й, тъкмо обратното, почти всичките са обхванати от икономически сътресения. Гърция и Кипър бяха въвлечени в европейската дългова криза и изпаднаха в дълбоки рецесии, а икономиките на много от съседите на изток - Ирак, Сирия и Грузия, бяха разклатени от война и народни бунтове. Макар и засегната от събитията около границите си, Турция успя да си проправи път.

След икономическа криза в началото на хилядолетието страната отчита икономически растеж от малко над 5% годишно. През 2010 и 2011 година, когато голяма част от световната икономика се опитваше да се възстанови от рецесия, Турция нарастваше с над 8%, горе-долу същия темп като в Китай, чиято икономика е втора по големина в света. Икономическите показатели на Турция подсилиха политическия й профил в света.

Като членка на Групата на 20-те водещи промишлено развити страни и страни с нововъзникващи икономики, тя има глас в дискусиите по най-големите световни въпроси. Въпреки че годишният растеж се забави до 2,6% през 2012 година, Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че растежът трябва да се ускори до около 3,5% тази година и 3,75% догодина. Подобрението бе отдадено на възстановяващото се търсене на турския износ и на увеличение на капиталовите потоци, които страната може да използва за инвестиции. 

Данни от вторник вчера показаха, че турската икономика е  била в сравнително добро състояние през периода, предшестващ протестите - икономиката е нараснала с 3 % на годишна основа през първото тримесечие спрямо 1,4 % пред преходния тримесечен период. Растежът бе по-голям от очакваното - консенсусът на пазарите бе за по-скромните 2,3 %. През последните 10 години много анализаторите бяха впечатлени от мащаба на икономическото развитие на Турция. Промишлеността и секторът на услугите нараснаха заедно с туризма. Инфлацията, която е висока от десетилетия и през 1999 година удари 90 %, бе овладяна. МВФ прогнозира спад на инфлацията до 6,6 % тази година спрямо 8,9 % през 2012 година.

Как инвеститорите реагираха на размириците? 

Не добре. Пазарите отчетоха резки понижения през първите дни на протест и строг контрол от правителството и оттогава са нестабилни, навеждайки на мисълта, че международната  инвестиционна общност е изнервена. Въпреки покачването във вторник след данните за  растежа водещият борсов индекс все още бележи спад с около 10% за този месец, а националната валута - турската лира - поевтиня с около 6% спрямо долара до около 53 цена за лира. Лихвите по държавните облигации рязко се повишиха, сочейки, че чуждестранните инвеститори се безпокоят повече да отпускат пари на турското правителство.

Доходността по ключовите 10-годишни книжа нарасна от 6,2% на 7,3%. Тъй като икономическият растеж и инфлацията са сравнително високи, допринасяйки за ерозиране на държавния дълг, очаква се правителството да може да поддържа вземането на кредити на тези нива. Това означава, че е малко вероятно да се наложи да се обърне към МВФ за спасяване като съседна Гърция. Все пак обаче това е лош знак за страна, чийто икономически растеж зависи силно от инвестициите от чужбина.

Какви са рисковете за икономиката?

Най-голямата заплаха е, че политическите сътресения карат чуждестранните инвеститори да изтеглят парите си от страната. Една от причините Турция да стане такова привлекателно място за инвеститорите е относителната политическа стабилност, на която страната се радва през последното около едно десетилетие. Правителството на Ердоган е на власт от 2003 година. Турция започна поредица мащабни инфраструктурни проекти, сред които огромно ново летище извън Истанбул, трети мост над Босфора, който разделя Истанбул, и петролопроводи из страната. За да плащат разходите по тези проекти, правителството и водещи корпорации издават облигации, които инвеститорите в САЩ и Европа са нетърпеливи да купуват, тъй като тяхната потенциална възвръщаемост е по-голяма, отколкото при много от финансовите им активи у дома. 

Политическите сътресения увеличават риска такива инвестиции да не се изплатят. Някои инвеститори биха могли да предпочетат да изтеглят парите си и да ги вложат в по-стабилна държава. "Рискът сега е, че нов период на несигурност подкопава доверието и обръща посоката на инвестиционните потоци", отбелязва Нил Шиъринг, главен икономист по нововъзникващи пазари в Capital Ecnomics. 

И макар някои да направиха паралел между турските протести и бунтовете от Арабската пролет, които свалиха правителствата в някои близкоизточни страни, приликите всъщност са малко. Правителството бе избрано демократично и все още се ползва със силна подкрепа. Така че няма пряка опасност от същия вид ожесточен бунт. "Демонстрациите не са с мащаб, който би предизвикал такава икономическа дезорганизация, както настъпи в части от Арабския свят през последните години", коментира Пол Роукинс, директор във Fitch Ratings. 

Значително засилване на размириците би могло да попречи и на туризма. Около 37,7 милиона души са посетили Турция през 2012 година, поставяйки я в топ 10 на дестинациите по света. Засега туристите не отменят пътувания, главно защото протестиращите не се прицелват в посетителите и основните места - дворци, пазари, плажове, са все още достъпни. Но всеки сигнал, че протестите прерастват в по-ожесточени и разпространени сблъсъци, вероятно би оказал въздействие.

За какво да сме нащрек?

Освен евентуален неприятен обрат в протестите особено голям рисков фактор за турската икономика, както и за други нововъзникващи икономики, би могъл да дойде отвъд бреговете й - от Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ. Експерти твърдят, че политиката на УФР за стимулиране на икономиката с програма за изкупуване на облигации е намалила възвръщаемостта на активи като американските ценни книжа и е подтикнала инвеститорите да търсят по-висока възвръщаемост на други пазари като Турция.  Вицепрезидентът на Moody's Сара Карлсън заяви, че протестите идват "в неподходящо време" за Турция, ако УФР действително намали количеството нови пари, които печата като част от паричната си политика. Турското правителство би искало дотогава да е уредило  сегашната политическа безизходица.