"Арабската пролет" – необратим, но дълъг процес

Вълнения бушуват днес в Египет, Тунис и Либия - три страни, емблематични за "арабската пролет". Процесът, дал възможност да се отърват от авторитарните режими, е необратим, но според експерти ще бъде дълъг и хаотичен, пише Франс прес.

"Преживяваме революционен процес, който ще трае поне десетина години", прогнозира Карим Емил Битар, културолог арабист от Института за международни и стратегически отношения (Iris).

"А революционен процес означава революция, контрареволюция, опит да се възстанови революцията - и точно това виждаме в момента", пояснява той.

Първо в Египет войската свали демократично избрания президент Мохамед Морси, обвинен, че е узурпирал властта в полза на "Мюсюлманските братя". В Тунис политически убийства предизвикаха съпроводени понякога с насилие демонстрации срещу правителството на ислямистката партия "Ан Нахда". В Либия хиляди демонстранти гневно се изправиха в събота срещу политическите партии и ислямистите, виновни според тях за нестабилността на страната.

"Много са явните сходства между трите държави", констатира Дени Бошар, изследовател от Френския институт за международни отношения (Ifri). Той посочва най-вече "сблъсъка между новаторския и ислямско-традиционалисткия лагер, но също и възхода на носталгиците по предишни режими - неразоръжени още симпатизанти на Кадафи, на Бен Али или на Мубарак". И в трите случая става дума за "еволюционни процеси, но в твърде различен контекст", подчертава той.

Тези различия изтъква и Жан-Ив Моасрон, учен от Института за изследване на развитието (IRD) и главен редактор на сп. "Магреб-Машрек".

"Тунис е малка страна, където има силна средна класа с дълбоко вкоренени демократични стремежи, твърде активно гражданско общество и сравнително ясни идеологически традиции, характерни за светска, егалитарна държава". А "Египет е изграден от двете политически сили там - "Мюсюлманските братя" и армията, които веднъж си сътрудничат, друг път се противопоставят, определяйки реда и безредието в политиката", казва той.

Според него "прогресистите в Египет не се възползваха през 2011 г. от историческия шанс да изградят самостоятелни структури", затова "сме още далеч от историческите условия за демократичен преход в Египет".

Либия като специфичен случай

Независимо от всичко и трите страни "навлязоха в нова епоха през 2011 г.", отбелязва експертът. "Старият ред се сгромоляса. И няма да възкръсне от пепелта", добавя Карим Емил Битар.

Според Дени Бошар, докато в Египет "всичко ще се прави тепърва или по-скоро ще се преправя", Тунис остава "безспорно страната с най-много предпоставки в арабския свят да стане демократична държава", при все че там действат "радикални елементи, салафити, които всякак се мъчат да спъват процеса".

Моасрон откроява дори нещо парадоксално - "събитията в Египет може да стабилизират Тунис, тъй като насърчават "Ан Нахда" да приеме изцяло правилата на демократическата игра".

Тези експерти виждат в Либия специфичен случай заради преобладаващия племенен обществен строй и факта, че в конфронтацията с въоръжените милиции правителството разчита само на парите от петрола.

Но дори в тази страна, тънеща в хаос, "сегашните демонстрации са знак, че на хората им е писнало" от господството на "ислямистите, чиито милиции рушат постановеното от народните избраници", коментира Антоан Бабу, директор на Центъра за наблюдение на арабските страни в Париж.

След "арабското цунами" от 2011 г. "виждаме повторение, но не и последното, чийто двигател са същите младежи - те подхващат всичко наново пак с помощта на интернет, Facebook, Тwitter и т. н., също и с подкрепата на част от общественото мнение, враждебна спрямо ислямистите", отбелязва политологът.

"Днес има думата народът", твърди наред с него Карим Емил Битар. "Въпреки че някои си присвоиха революцията, все пак остава дух на свобода", надява се той.
 

(БТА)