Лидерски сблъсък - версия 2014

БСП, една традиционно нелидерска партия, вече навлиза в поредния си за последните години лидерски сблъсък. Откакто президентът в периода 2002-2012 година Георги Първанов напусна Дондуков 2, на Позитано 20 сякаш никога не е скучно. Двама лидери – един бивш и един настоящ, вече почти две години не могат да поделят столетницата, не успяват и да заживеят в разбирателство.

„Ако има някаква опасност за БСП, в момента тя не е да се разцепи на първановисти и станишевисти. Опасността е да се разцепи на доволни и недоволни и недоволните да си тръгнат, заяви Георги Кадиев пред Нова телевизия. И е съвършено прав. Вечната вътрешна опозиция на Станишев формулира най-лошото, което може да се случи на левицата – да се превърне в лидерска партия покрай лидерските си сблъсъци. Левицата никога не е била това, но от години двама души я тласкат именно натам. Човекът-партия е неработещ модел в демократичния свят. В тези случай формацията залязва заедно с пълководеца си.

Десницата в България пострада достатъчно от подобни вътрешни борби. Очаква се столетницата да е по-мъдра. Вече веднъж почти останахме без дясно, дано не замре и лявото, защото това най-вероятно ще роди поредният "Яне".

Битката между Първанов и Сергей Станишев сега много напомня сблъсъка им преди и по време на 48-мия конгрес на партията. Тогава президентът тъкмо беше преотстъпил кабинета си на Росен Плевнелиев, а левицата се готвеше да избере ръководство. Месеци наред през медиите се чуваха обвинения, обиди и тежки квалификации от двата лагера. Първанов започна войната с пресконференция в НДК. И сега той тръгна по същия начин. И предния път всички знаехме какво се готви да направи. И този път държавният глава избра същата зала, за да обяви паралелната си листа за евровота. И този път слуховете плъзнаха месеци по-рано.

Историята се повтаря, ще каже някой. Тя обаче се повтаря толкова дословно, че обществото остава с усещането, че левицата разполага с машина на времето и отново е февруари 2012 година.

Възраждането на АБВ за момента не би трябвало да стряска социалистите. Поне от досега показаното членският състав не се е увеличил, а структурата на БСП остава стабилна. Обичайната опозиция в левицата, при това не цялата, просто намери нов начин да изкаже недоволство. Прави го обаче в твърде ключов момент. Станишев, освен лидер на БСП, е и президент на ПЕС, а евроизборите са ключови и за двете формации. Във вътрешен план в голяма степен от вота през май зависи оцеляването на кабинета, а представянето на европейските социалисти ще решава посоката на Брюксел в следващите пет години.

Калфин и Станишев от доста време не са в блестящи отношения. Факт е обаче, че той беше външен министър в кабинета му, по-късно стана евродепутат, а след това беше издигнат и за президент. Няма как да не боли такъв кадър да ти забие нож в гърба, с подобно поведение от ментора си, който те въведе в партията, вече си свикнал. А още един Яне чака на старта.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.