Ердоган за президент - битка с предизвестен край

По бреговете на Босфора се чува мелодична песен, която бързо увлича: “Ново слънце изгря над моята страна, нова надежда за моята нация, със силна воля и голямо сърце... Реджеп Тайип Ердоган”. Стотици хиляди поддръжници на премиера пеят с цяло гърло в подкрепа на своя лидер на поредния митинг.

След 11 години на премиерския пост, Ердоган имаше нова цел – победа на президентските избори тази неделя (по конституция няма право на повече мандати като премиер). Преди президентът се избираше от парламента и функциите му бяха изцяло церемониални, но сега за първи път държавният глава ще бъде определен с пряк вот от народа.

Както може да се очаква предизборната кампания на Реджеп Ердоган беше в пъти по-скъпа от тази на основните му конкуренти, посочва БиБиСи. Държавните медии пък са обвинявани, че толерират премиера съвсем явно.

В два дни през юли телевизия TRT е предоставила 533 минути ефирно време на Ердоган. Следващите двама са получили съответно 3,5 минути и 45 секунди.

Очевидно е, че вотът е референдум за управлението на силния човек в турската политика. Критиците му са категорични, че смесването на религия и управление е в пълен разрез с вписания в конституцията светски характер на страната.

Консервативният подход на Ердоган обаче му носи изключителна популярност сред голяма част от населението. “Той направи много за жени като мен. Преди не можех да нося забрадка на работното си място. Имах проблем и в университета. Сега мога да се радвам на свобода. Преди Ердоган нямаше стабилност в Турция. Но сега всичко е наред – политически и икономически”, споделя активистка на управляващата партия.

От БиБиСи изтъкват, че при управлението на Ердоган Турция определено е регистрирала завиден икономически напредък. След изключително тежък период в края на 20-ти век, сега страната е 15-та икономика в света, а само за десетилетие БВП на глава от населението се е увеличил три пъти.

Подобрена инфраструктура, нови болници и училища, статут на кандидат за членство в Европейския съюз и постигане на траен мир с кюрдите след десетилетия на кръвопролития. Всичко това е с подписа на Ердоган.

В последните месеци обаче реномето на премиера пострада сериозно. След разкритията за грандиозен корупционен скандал във високите етажи на властта, в който Реджеп Ердоган беше замесен пряко, премиерът разпореди забрани на Twitter и YouTube.

Ердоган отрече категорично всички обвинения и нарочи влиятелния проповедник Фетула Гюлен за опит за създаване на “паралелна държава”. Стотици полицейски служители и съдии бяха уволнени или арестувани за връзки с движението на Гюлен. За мнозина всичко това е просто прах в очите на избирателите и опит за отклоняване на вниманието, тъй като Ердоган така и не представи конкретни доказателства за обвиненията срещу Гюлен.

В началото на своето управление Реджеп Ердоган се радваше на подкрепата на Запада, но сега е по-скоро в изолация. Острата му конфронтация с Израел заради конфликта в Газа и публичната подкрепа за радикалното движение “Мюсюлмански братя” в Египет допринесоха за влошаването на отношенията с Брюксел и Вашингтон.

Повратната точка в управлението на Ердоган обаче беше на родна земя. През юни миналата година младежки протест срещу строеж в емблематичен парк в Истанбул беше смазан от полицията.

Това доведе до обратен ефект и хиляди се стекоха на антиправителствени протести не само в парка, но и в цялата страна. Дни наред те скандираха срещу премиера и настояваха за край на авторитарното му управление. 8 души бяха убити, включително и 14-годишно момче.

Все пак Ердоган оцеля. Турция беше разделена, но изглежда поддръжниците на премиера са повече. И сега той е на път да продължи политическия си възход с поредна убедителна изборна победа.