Плъховете - мръсни гризачи или любим деликатес?

В оризищата на Камбоджа всеки ден се залавят десетки хиляди живи плъхове, които да удовлетворят нуждите на експортния пазар за месо на гризачи, пише Би Би Си.

Повечето хора смятат, че плъховете носят болести и зарази, но жителите на Камбоджа са на мнение, че месото от плъхове е полезно, защото животните се отглеждат свободно и се хранят с огранични храни.

Плъховете се ловят след събирането на реколтата през юни и юли, когато гризачите нямат много храна в провинцията Компонг Тям, на 60 км от столицата Пном Пен. Липсата на храна съвпада и със сезонните дъждове, които принуждават плъховете да излязат от земята. Но там ги чакат и 120-те капана на местен фермер, който ги залага всяка вечер.

"Дивите плъхове са много различни. Те ядат разнообразна храна", обяснява господин Чим и добавя, че гризачите от оризовите полета са различни от градските плъхове, които не стават за готвене.

"Плъховете в града са много мръсни и имат краста", допълва той и ги разграничава от плъховете по оризовите полета, които се хранели само с оризови стъбла, зеленчукови култури и корени на диви растения.

Г-н Чим казва, че някои от вечерите успява да хване по 25 кг плъхове.

"След жътвата плъховете нямат много какво да ядат и е лесно да ги хващаме", раказва Чим. Той улавя плъховете в метални клетки и след това ги носи на местен търговец на плъхове.

Ловците на плъхове твърдят, че месото прилича на свинското, но въпреки това не го предпочитат. Те хващат гризачите, предават ги на търговците и след това месото се изнася.

"Продаваме плъховете за пари и си взимаме риба вместо тях", обяснява друг ловец на гризачи.

Уловените плъхове се изнасят за Виетнам.

"Плъховете са много скъпи във Виетнам и са много евтини тук", обяснява Ченг Ан, който извозва квичащия товар до виетнамската граница. "Месото на плъховете може да се пече, пържи, вари или да се направи на пастет. То е хубаво, може да се приготви по много начини", каза той.

По време на сезона за лов на плъхове госпожа Самбу изнася по два тона плъхове всяка сутрин за Виетнам. През последните 15 години нейният бизнес се е развил десетократно. Първоначално килограмът се е продавал за по-малко от 20 цента, но сега той е 2,50 щатски долара. А месото се търси с всяка година все повече и повече.

Госпожа Самбу също не яде от месото, но е голяма негова защитничка - уверява, че то е 100% безопасно за консумация.

"Мисля, че плъховете са по-чисти от пилетата и патиците. Плъховете ядат само корени и ориз", добавя тя.

Синът й обаче си взима често от стоката на майка си и споделя, че черният дроб и бутчето са най-вкусните части на плъха. Неговите кучета също се хранят с гризачите, които се опитват да избягат по време на сутрешното им опаковане за границата с Виетнам.

От Министерството на земеделието в страната също изтъкват положителните резултати от лова на плъхове. Така се предотвратявали щетите върху оризовите култури, които плъховете можели да им нанесат.

На границата между Камбоджа и Виетнам плъховете биват приготвяни за продажба. Госпожица Туан и нейният помощник убиват и одират плъховете под един ламаринен покрив, откъдете се носи зловонна миризма.

"Купувачите от близкия виетнамски град обичат да купуват най-големите плъхове - свежи и готови за консумация", казва Туан, която е виетнамка и се занимава с търговията с плъхове на границата.

"Хората идват отдалеч, за да ги купуват. Обичат по-едрите и тлъстите. И разбира се, те са по-вкусни и от свинското месо!", напомня Туан.