Да излъжеш смъртта и да се изправиш срещу Рууни

През повечето дни от годината Алдо Симончини работи като счетоводител. Но има дни, в които се изправя срещу някои от най-големите звезди на европейския футбол, пише БиБиСи.

За 40 мача в националния си отбор 28-годишният счетоводител е инкасирал цели 171 гола, докато съотборниците му в предни позиции са реализирали едва 6.

Страната му Сан Марино е на 208-мо място в ранглистата на ФИФА – на едно ниво с Бутан, след островите Кук и пред друго футболно джудже – Андора. Това са цели 190 места под именития съперник, срещу когото Симончини и съотборниците му се изправиха в евроквалификация през изминалата седмица.

Вратарят застана срещу играчи като Уейн Руни и останалите звезди от националния отбор на Англия пред над 50 хиляди зрители на “Уембли”. Симончини допусна 5 гола, което е сравнително добро постижение, предвид разликата в класите между двата отбора.

“Понякога се чувствам доста зле след подобен мач”, признава Симончини. “Никой не обича да губи, особено с голям резултат. Но все пак ние знаем, че повечето ни съперници са далеч по-класни от нас”, допълва той.

И това не е особена изненада, отбелязва БиБиСи. Сан Марино е държава-джудже в североизточна Италия с население от едва 33 хиляди души, което е около 1/3 от капацитета на “Уембли”.

В 25-годишната си официална футболна история националният отбор на тази страна е спечелил едва 1 мач. За последните 6 години тимът има само 1 гол в официална среща. В последния квалификационен цикъл (за Световното първенство в Бразилия) Сан Марино загуби и 10-те си двубоя, получавайки цели 54 гола.

Подобна статистика е напълно достатъчна да докара до отчаяние всеки вратар. Но Алдо Симончини гледа по-философски на футболното си представяне.

На 19 години вратарят е сочен за голяма надежда и играе в италианската Серия “Б” за отбора на “Модена” – изключително високо ниво за футболист от Сан Марино. Но претърпява жестока автомобилна катастрофа – чупи тазобедрена става и ляв лакът. Прекарва 4 месеца в болница.

“Животът ми беше в опасност. Казаха ми, че, ако оцелея, най-вероятно никога повече няма да мога да играя футбол”, разказва Симончини.

Кариерата му на високо професионално ниво със сигурност приключва в този момент. Но противно на лекарските прогнози, вратарят се възстановява и 2 години по-късно се връща на терена. Първият му двубой обаче го изправя срещу могъщата Германия. Сан Марино губи с 0-13.

“Макар че трябваше да вадя топката от мрежата си 13 пъти, това беше един от най-щастливите моменти в живота ми. Оставих 18 месеца агония зад гърба си. След тежките прогнози да играя отново беше просто незабравимо”, споделя националният вратар на Сан Марино.

За съжаление на Симончини той не е част от отбора в най-знаменития ден от футболната история на страната – първата и единствена победа. Тя идва през 2004-та година, когато местната жива легенда Анди Селва вкара от пряк свободен удар и носи успеха с 1-0 срещу Лихтенщайн.

Сега, вече на 38 години, Селва е капитан на тима. От дебюта си през 1998-ма година насам той е вкарал 8 гола. На пръв поглед това не е особено постижение, но предвид факта, че във всичките си мачове отборът на Сан Марино е записал общо 17 попадения, става ясно измерението на стореното от Селва.

“След мача с Лихтенщайн бях на седмото небе. Замислих се, че съм направил нещо историческо”, казва Селва. В кариерата си той е играл за професионални отбори като “Сасуоло” и “Верона”, но сега изкарва прехраната си като треньор на деца.

От съотборниците му в националния отбор само десният бек Мирко Палаци е професионален футболист – играе за “Римини” в 4-та италианска дивизия. Всички останали имат ежедневна работа.

Нападателят Данило Риналди работи в мебелен магазин. Халфът Алекс Гасперони е енергетик, а крилото Матео Копини прави зехтин в местна фабрика.

Някои жертват бизнеса си заради любовта към играта. 3-мата братя Витаоли държат бар и както може да се предполага най-натовареното време за заведението е привечер. Точно тогава обаче са и тренировките на националния отбор. Братята продават бара и се ориентират към дневни ангажименти, за да могат вечер да тренират.

Бившият национален селекционер Маца пък често изумява играчите на противниковите отбори като настоява за фанелките им. Треньорът ги раздава на учениците в местна гимназия, където е учител по физическо възпитание.

Разликата във възнагражденията на играчите на Сан Марино и техните опоненти на национално ниво е изумителна. Най-скъпоплатените футболисти от държавата-джудже получават от клубовете си по 300 евро на месец – пари, които нападателят на Англия и “Манчестър Юнайтед” Уейн Руни заработва за 8... минути.

За Алдо Симончини самият факт, че може да премери сили с Руни и компания в един от най-почитаните футболни храмове “Уембли”, е като печелба от лотарията: “Изключителна емоция е да играеш срещу звезди, които доскоро си гледал само по телевизията. Да играеш пред 50-60 хиляди души на “Уембли” срещу световна сила като Англия – това е вечер, която ще остане в сърцето ми за цял живот!”.