2014 г. - годината, в която ебола се завърна

2014 г. беше годината, в която екзотичната болест ебола, която досега убиваше хора само в най-бедните райони на Африка, се появи с пълна сила на световната сцена и отне живота на повече от 6000 души от потвърдените над 17 000 случая на зараза в 8 страни, в това число Испания и САЩ. Сред жертвите има и много медици, в това число видни африкански здравни експерти, пише в свой обзор БТА.

Смята се, че в трите най-пострадали западноафрикански държави (Гвинея, Сиера Леоне и Либерия) броят на починалите и болните е три пъти по-голям от официалните данни, понеже много случаи не са разпознати като ебола заради недостиг на здравен персонал и на тестове за диагностициране или защото изобщо не са декларирани пред властите.

Отделна епидемия от ебола в Демократична република Конго беше овладяна, след като отне живота на 49 души. Епидемиите в Сенегал и Нигерия бяха спрени с минимален брой жертви заради своевременна реакция на местните власти, но през октомври се отвори нов фронт в Мали.

Към днешна дата ебола продължава да върлува в Либерия, Сиера Леоне и Гвинея. Епидемията буквално смаза трите държави, чиито икономики тъкмо се опитваха да се възстановят от годините на гражданска война. Според Световната банка епидемията от ебола ще струва на засегнатите страни 3-4 милиарда долара.

Президентът на САЩ Барак Обама поиска от Конгреса над 6 милиарда долара за борбата с ебола, ЕС обеща 1 милиард долара, Световната банка отпусна стотици милиони. В набирането на средства за здравна помощ и храни за засегнатите страни се включиха много държави и технологични гиганти като Facebook и Google.

Не малко страни и организации пратиха военни и цивилни медици в засегнатите райони. Куба се прояви като лидер в тази насока и беше похвалена за приноса си дори от отдавнашния си противник САЩ. Започнаха изпитания на ваксини и експериментални методи за лечение. Заговори се и за използване на роботи в битката с болестта.

Ебола се превърна във водеща тема на срещите на върха, а ЕС, САЩ и ООН се сдобиха с координатори на борбата с болестта.

Всички тези усилия обаче бяха положени едва след август, когато епидемията вече беше обхванала и трите най-засегнати страни. Още през юни международната организация "Лекари без граници" предупреди, че битката с болестта може да бъде изгубена, ако не се предприемат бързи действия. Но едва два месеца по-късно Световната здравна организация излезе с пътна карта за борба с ебола, а чак през септември Съветът за сигурност на ООН обяви ебола за заплаха за мира и сигурността по света.

И докато борбата с опасния вирус на тази хеморагичната треска продължава, наяве излязоха няколко горчиви истини. В трите най-засегнати африкански страни няма достатъчно лекари, добри болници и адекватна здравна система, често няма дори елементарни хигиенни условия като сапун и течаща вода, да не говорим за защитни облекла за работа с пациенти с ебола и за система за проследяване и наблюдение на хората, били в контакт с болните. Тези страни изглеждат обречени, независимо дали става дума за ебола или друга болест. В Либерия например още преди сегашната епидемия от ебола имаше по един лекар на 70 000 пациенти, така че кризата беше неизбежна.

Но Африка всъщност не страда само от ебола. През ноември СЗО съобщи за появата на друга опасна болест, разпространяваща се в условията на мизерия - чумата, достигнала столицата на Мадагаскар Антананариво. В Африка има и малария, туберкулоза, СПИН, а треската ласа, също толкова ужасяваща колкото еболата, взима много повече жертви.

Ебола припомни неудобната истина колко бедна продължава да е Африка - в момент, в който ООН обяви, че именно на този континент има най-много млади хора в света, а анализатори препоръчаха огромни инвестиции, за да се създадат условия за заетост на тези млади хора. Като цяло ебола показа, че когато липсват финансови средства, страдат здравеопазването и обикновените хора, лишени от фундаменталното право на здравни грижи.

Ебола насочи вниманието и към слабостите на световни организации като СЗО, от които се очаква да обединят международната общност за своевременен отговор на подобни здравни кризи. Според Асошиейтед прес в проект на доклад от октомври самата СЗО признава грешките си в битката с разпространение на ебола, допуснати заради некомпетентен персонал, липса на информираност и политически мотивирани назначения.

Ебола показа, че за 4 десетилетия фармацевтичният свят не е успял да намери ефикасно лечение на болестта, може би не само защото все още има неяснота около източника и предаването й, но и защото това начинание може да не е изгодно за фармацевтичните гиганти.

Според изданието "Проджект синдикейт" поуките, които могат да бъдат извлечени на този етап от епидемията от ебола, са необходимостта от създаване от СЗО на фонд за спешно реагиране при такива епидемии и подготовка на медици за работа в засегнати страни.

Ебола накара някои хора да се запитат дали темата за заразата не се преекспонира, така че хората да забравят, че от обикновен грип по света умират годишно между 250 000 и 500 000 души. Изненадата, която поднесе либериец, пристигнал в САЩ при близки и починал от ебола, след като е бил в контакт с 80 души, показа, че колкото и да се говори за опасната болест, здравните системи може да се окажат неподготвени. Информираността пък помогна на Нигерия и Сенегал да реагират бързо и да ограничат епидемията.