Удар по свободата

Френското правителство предупреждаваше, че на територията на страната се готви тежък терористичен удар. През декември премиерът Мануел Валс обяви, че Париж никога не е бил изправян пред по-голяма заплаха от терористи.

На 7-ми януари въоръжени маскирани мъже нахлуха в редакцията на сатиричното издание “Шарли Ебдо” и убиха 10 души от екипа. Застреляни бяха и 2-ма полицаи. Президентът Франсоа Оланд беше категоричен, че това е терористична атака, немислим варварски акт. Подобно нападение не се е случвало в страната от над 50 години насам, посочва сп. “Икономист”.

Изборът на целта не беше случаен. “Шарли Ебдо” от дълго време се гордее с практиката си да поставя свободата на словото пред политическата коректност, като осмива политици, религиозни фигури, религии като цяло.

През 2006-та година изданието препечата карикатури на пророка Мохамед от датски вестник. 5 години по-късно “Шарли Ебдо” публикува брой, озаглавен “Шериат Ебдо” с уточнението, че статиите са редактирани от Пророка. Нощта преди излизането от печат, парижската редакция на изданието е атакувана с петролни бомби.

Оттогава насам офисите на “Шарли Ебдо” и някои от служители са под полицейска закрила. Но това се оказа недостатъчно, за да спре двамата нападатели, въоръжени с автоматични оръжия, които убиха 8 журналисти, в това число и главния редактор и карикатурист Стефан Шарбоние.

“Отмъстихме за пророка Мохамед!”, крещяха терористите след атаката. Видни ислямски духовници посочиха с пръст атакуващите: “Това варварство няма нищо общо с исляма”.

Започна преследване на извършителите, а Париж стана арена на нова сходна атака с жертви.

Всичко това се случва, въпреки че мерките за сигурност бяха затегнати след серия от заплахи от страна на “Ал Кайда” и други екстремистки организации.

Анализатори коментират, че скорошното насилие е от друг източник. Все по-голяма заплаха се оказват множеството френски граждани, които се завърщат от обучение в джихадистки лагери в Ирак и Сирия. Един такъв екстремист, французинът Мехди Немуш уби 4-ма души в еврейски музей в Брюксел миналата година.

Според данни на правителството над 1000 французи, които са отишли да се бият под флага на “Ислямска държава” са се завърнали във Франция или са на път обратно към страната.

Атаката на 7-ми януари изглежда е била добре планирана и изпълнена. “Нападателите са били тренирани да се сражават, не да се взривяват”, изтъкват експерти. Дори изглеждат по-мотивирани да демонстрират способността си да убиват, отколкото да променят френската политика в арабския свят.

В опит да спрат потока от обучени бойци-джихадисти, френските власти приеха закон, даващ широки правомощия за задържане на заподозрени на летищата и конфискуване на паспортите им. Но опасността остана реална и водещите френски политици продължиха да призовават за повишено внимание и бдителност.

Трудното за Франция тепърва предстои. Защото трябва не само да се справи с шока и страха.
Страната е дом на едно от най-големите мюсюлмански малцинства в Европа, наброяващо 5-6 милиона души. И все по-трудно успява да балансира между светските си традиции и желанията на своите граждани, изповядващи ислямската религия.

Страховете, че властимащите се огъват пред мюсюлманското малцинство засилиха позициите на ксенофобската партия на Марин льо Пен. Проучвания показват, че г-жа льо Пен би стигнала до балотаж на президентските избори през 2017-та година.

В телевизионно обръщение непосредствено след трагедията президентът Оланд призова за национално единство, като поясни, че “цялата република е застрашена, но свободата винаги ще бъде по-силна от варварството”.

Още преди държавният глава да говори, обикновените граждани се обединиха около сходна позиция. Десетки хиляди излязоха на нощни бдения в памет на жертвите, в подкрепа на “Шарли Ебдо” и срещу тероризма. Мнозина издигнаха транспаранти с трите думи, превърнали се в слоган на солидарността: “Je Suis Charlie” (“Аз съм Чарли”).

Подобни бдения имаше и в други части на света, включително и Лондон.

Но както историята показва след подобни терористични нападения в други градове, Париж ще има нужда от време за възстановяване след такива национална трагедия. А белезите, които ще останат в съзнанието на хората може и да не бъдат изтрити никога.