САЩ и Русия в битка за енергийното бъдеще

САЩ и Русия отново са се вкопчили в конфликт, който може да се окаже определящ за десетилетия, и Европа отново е в центъра на битката. Но сегашното повторение на Студената война не е за военно превъзходство.

Става дума за отоплението и електричеството на десетки милиони европейци. Върху картата са отбелязани не разположенията на войски, танкови батальони и ракетни силози, а тръбопроводи, пристанища и електроцентрали, пишат Брадли Клапър и Матю Лий от Асошиейтед прес.

С разширяването на икономическите санкции срещу Русия и обмислянето на военна подкрепа за Украйна правителството на Обама форсира една по-малко забележима, но далеч по-съществена кампания за намаляване на зависимостта на Централна и Източна Европа от руска енергия. Един успех според американски служители би означавал най-после постсъветските държави и сателити "да се освободят" от десетилетията на икономически тормоз от Москва.

За целта Вашингтон помага за изграждането на нови газопроводи и терминали в един регион, който зависи от Русия за над 70 на сто от енергийните си нужди. Той поощрява участието на американски компании в търгове за ядрени централи и проучване за шистов газ в Европа.

И докато САЩ напредват, Кремъл отвръща на удара, предупреждавайки съседните правителства, че ще има последици, ако се обърнат на запад, търсейки енергия. Русия се опитва да надхитри САЩ в търговете за ядрени централи, да осигури инфраструктура за доставки на газ в цяла Европа и да контролира не само начина, по който изнася на запад огромните си енергийни запаси, а и какво правят европейците с тези доставки след това.

"Това е игра на шах", казва Еймъс Хочстейн, специален пратеник на Държавния департамент по международните енергийни въпроси, надвесен над карта на Европа с отбелязани на нея съществуващи и предлагани тръбопроводи.

САЩ от десетилетия притискат европейските си партньори да намерят нови източници за петрол, газ и въглища, но кризата в Украйна повдигна мизата. Завземането на Крим от Русия миналата година и продължаващата подкрепа за бунтовниците в жестоката война в Украйна промени нагласата на Европа да разчита толкова много на руската енергия.

Миналия месец държавният секретар Джон Кери посети България, за да насърчи сондажите за газ и да съдейства за участието на американска компания в строителството на нов ядрен реактор.

България разчита на Русия за 85 на сто от доставките на газ и изцяло за ядрената си енергия. Цените, които са едни от най-високите за натовските страни, са причина за притеснения в Алианса, който се гордее, че е спечелил Студената война.

"Войната беше спечелена", каза Кери пред служители в посолството на САЩ в София. "Но ето, че сме 2015 година, а Русия продължава да налага волята си на народите."

През ноември вицепрезидентът Джо Байдън посети със същата мисия Румъния, друга уязвима страна, и Турция - моста на Европа към богатата на ресурси Централна Азия.

Виктория Нюланд, най-високопоставеният дипломат на Америка за Европа, и пратеникът по енергийните въпроси Хочстейн през последните няколко месеца работиха с Европа върху координирана енергийна стратегия. Тяхното послание: Един неуспех само ще насърчи още повече руския натиск.

Въпреки че случаите, в които Русия затваряше кранчето за съседите си, предизвикаха тревога, продължаващите вътрешни борби между европейските правителства и компании спъват усилията за диверсификация на континента.

Някои големи държави успяха да сключат лесно частни сделки с правителството на президента Владимир Путин. Но това не помага изобщо на най-уязвимите икономики в Европа, чиято инфраструктура е предназначена само за доставки от Сибир.

Но наред с говоренето за диверсификация все повече се предприемат и действия.

С помощта на САЩ Литва и Полша скоро ще внасят втечнен газ от Норвегия, Катар и евентуално от САЩ. Нови газопроводи ще позволят на компаниите в централно- и източноевропейските страни да пращат гориво от запад на изток и от север на юг. А до една-две години по южен коридор ще се пренася гориво от Каспийско море през Азербайджан, Грузия и Турция до Европа, заобикаляйки Русия.

Тези постижения, комбинирани с други задвижени проекти - завод за втечнен газ на хърватския бряг, междусистемна газова връзка между България и Румъния, връзки към Сърбия и Унгария, както и по-голяма енергийна интеграция чак до Испания и Франция - ще означат за европейците, че ще могат да си помагат, като обединят източниците си за доставка на енергийни суровини и отслабят по този начин хватката на Русия.

Хочстейн заяви, че САЩ биха искали до 2020 г. сегашният дял на Русия на източноевропейския енергиен пазар да бъде намален с 20 процента, което според тях би било голяма крачка напред.
 

/БТА/