100 дни борба с кризи, (не)приятелски огън и коалиционно сработване

Георги Първанов в деня на клетвата. Снимка: Булфото

17 / 17

Кабинетът „Борисов 2“ навъртя точно 100 дни управление в днешния ден на виното и любовта.
Повече любов ли имаше между коалиционните партньори или повече война? Началото беше трудно, белязано с тежки преговори за разпределението на „баницата на властта“, но неизменно съпътствано от железния аргумент, че правителство трябва да има.

Кабинетът беше сформиран на 7 ноември 2014 година от ГЕРБ и Реформаторския блок с подкрепата на АБВ и Патриотичния фронт, а преди около месец обяви и управленската си програма. Основни приоритети в нея са запазването на върховенството на закона, ефективни и прозрачно работещи институции в интерес на хората, икономическо развитие, достоен живот за българските граждани.

Бойко Борисов стана първият премиер с втори мандат, за първи път министър-председателят има четирима заместници. Думата „реформа“ вероятно е една от най-често споменаваните от управляващите и очакваме да я видим на практика в здравеопазването, правосъдието и МВР, за пенсиите и къде ли още не.

Заявката на Борисов е за пълен четиригодишен мандат. „Работим ли добре, хората доволни ли са, това е мандатът на правителството“, обобщи преди време той. Засега това отговаря и на честите питания към премиера ще се кандидатира ли за президент догодина.

Отчет на свършеното за първите три месеца направиха вчера вицепремиерите Томислав Дончев, Меглена Кунева, Ивайло Калфин и Румяна Бъчварова, които оцениха старта на кабинета като положителен, донесъл стабилност, започнал реформи. Големият отсъстващ на брифинга беше Борисов, за когото все пак остана тежката задача да даде оценка на министрите си.

Това обаче изглежда естествено, имайки предвид промяната в поведението му, за което сам премиерът призна, че се различава доста от първия мандат, а някои дори се притесниха от прекалената му диалогичност.

Борисов спря да дава интервюта „на килограм“, но че „дърпа уши“ и дава нареждания по актуални теми на заседанията на правителството като в първия си мандат, личи от стенограмите на МС. Само десетина дни след като кабинетът му пое властта премиерът нареди всички проверки на КАТ да бъдат извършвани само пред камери, за да се спре рекетът на пътя.

Сработването между коалиционните партньори беше основно предизвикателство за управляващите през първите три месеца. Искри прехвърчаха за коледните добавки на пенсионерите между социалния министър Ивайло Калфин и финансовия Владислав Горанов – единият даваше допълнително пари, пък другият отказваше с аргумента, че няма средства в бюджета. Нищо ново, но в крайна сметка възрастните хора с най-ниски пенсии получиха помощ по Коледа.

Премиерът похвали двамата за усилията и изтъкна, че „ако беше останало старото правителство, сега нямаше да има пари за заплати“. Критиките срещу предишните са традиция за всяка нова власт. Във втория мандат на Борисов обаче този тон не преобладава, както в първия му мандат. Калфин и Горанов поспориха и за увеличаването на минималната работна заплата, като в крайна сметка финансовият министър смени позицията си и одобри ръста.

Премиерът пък естествено влезе в ролята на арбитър за пенсионната реформа, когато от РБ отказаха да подкрепят ГЕРБ за това да има възможност парите от частните пенсионни фондове да се прехвърлят към НОИ. Борисов призова Блока „да си бъдем единни“ и обясни, че думи като национализация са груба манипулация. Изходът от коалиционното неразбирателство бе продължаването на дебата за пенсионната реформа, който все още тече.

За 100 дни двама министри бяха на прицела на опозицията – здравният Петър Москов, когото ДПС обвини в ксенофобски изявления срещу ромите, и екоминистърът Ивелина Василева, която в опит да обясни ситуацията с наводненията, каза, че трябва да свикваме с екстремните природни явления, и ядоса БСП. В крайна сметка до оставки не се стигна, нито до вот на недоверие за „непригодността“ на Москов и засега всички министри запазват постовете си.

Случилото се обаче даде повод на Борисов да посъветва членовете на МС да съобразяват изказа си с позициите, които заемат, за да не бъдат атакувани. Персонално той разговаря с просветния министър Тодор Танев, като поводът бяха радикалните възгледи на министъра, че учени като Михаил Ломоносов и Фредерик-Жолио Кюри са „пълна нула“.

Сам премиерът обаче се прояви като шегаджия с изказването си „да се напънем да сложим жена президент“ пред събранието на Жени ГЕРБ. След като думите му бяха възприети от анализатори като оценка на работата на настоящия държавен глава Росен Плевнелиев, Борисов разясни, че се е пошегувал, и обеща повече да не го прави.

Че премиерът си е направил някои изводи от първия мандат, най-ясно личи обаче от реакцията му на болната тема със сметките за ток, която стана повод за предсрочен край на първия му мандат.

През декември Борисов нареди проверка на сигнали, че ЕРП-тата отново отчитат потреблението за по-голям период от време и това пак ще доведе до фактури с големи цифри. Двете сметки за ток с една и съща дата за плащане, които „Енерго-Про“ достави на част от клиентите си през януари, пък предизвикаха подозрението му, че в случилото се има „абсолютен умисъл и сценарий“. Проблемът в крайна сметка бе решен с удължаване на срока за плащане по втората фактура.

Визитите на високо ниво у нас, особено на държавния секретар на САЩ Джон Кери и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, дадоха повод на властта да изтъкне, че страната ни е излязла от международната изолация, а на опозицията да заподозре, че в разговорите са били поискани неща, неизгодни за страната ни. Все още продължават полемиките за бъдещия команден център на НАТО, който вкара в публичен обяснителен режим военния и външния министър - че няма да воюваме с никого и никой няма да воюва с нас. И че не тече мобилизация за хипотетичната война.

Като наследен проблем от предишното управление кабинетът определи кризата с КТБ, а на новите управляващи се наложи да се занимаят от първите дни с него, като организират изплащането на гарантираните влогове в банката.

Управляващите развиват, където могат, идеята си за газов хъб, но и газопроводът „Южен поток“ бе включен в програмата им с аргумента, че нямаме официален документ от Русия за спирането на проекта.

В 100-те дни управление паднаха „гнили ябълки“ в съда и плъзнаха „Червеи“. И двете теми вероятно тепърва ще набират скорост в контекста на съдебната реформа, а според кабинета е наложително Висшият съдебен съвет да разгледа темата с издаването на съдийски разрешения за използването на СРС-та.

Ще има ли обаче промени в службите, все още не е ясно. Докато в парламента разчистват пътя за тях, а в гласовития хор за смени в МВР, ДАНС и ДАТО се включи и РБ, сам Борисов даде пресен отпор. Премиерът заяви, че ако има рокади, това ще провокира опозицията да говори за реваншизъм. Предстои да видим колко ще спорят партньорите във властта за постовете на Лазаров, Писанчев и Китов и с какъв изход.

Не е спокойно и на друг фронт, след като стана ясно, че правителството смята да вземе нов дълг до 8 милиарда евро и за целта е сключен договор с 4 банки. На острата реакция на опозицията управляващите от ГЕРБ отговарят, че няма да разполагат с допълнителни пари, а новият заем ще отиде за стар дълг и бюджетни дефицити. В необходимостта от заема обаче все още не са убедени в АБВ и така темата също даде заявка да е повод за дебати.

В първите си политически реакции на отчета на кабинета партиите в НС писаха от тройка до петица.

Каква оценка бихте дали вие на кабинета за 100 дни управление – гласувайте в анкетата ни.