Неделни шпаги: Трябва ли феновете да управляват клубовете?

В "Неделни шпаги" всяка неделя ще представяме сблъсък на различни гледни точки по наболели въпроси от българския спорт. Днес се спираме на един наболял проблем от последните месеци: Трябва ли феновете да управляват клубовете? Важен е и Вашият глас в сблъсъка. Ако ви вълнува определена тема, пишете ни на info@dnes.bg.

Феновете трябва да влязат в управлението на клубовете. Красимир Ангелов, Dnes.bg

В последните месеци все по-актуална стана темата за феновете у нас и тяхното евентуално участие в управлението на любимите им клубове. И в това няма нищо лошо, дори напротив. Какво по-добро нещо от това в управлението на даден футболен клуб да участват и хората, които на практика най-много го обичат – неговите фенове!

Истината е, че в България повечето футболни клубове са под опеката на един единствен човек (президент, собственик, финансов благодетел) и той прави с тях, каквото си поиска. Думата му е закон! Ако му се дават пари днес, той може да направи отбора си шампион или поне да го класира в евротурнирите. Но пък ако му писне един ден, той спокойно може да затрие клуба и да го прати за дълго в долните дивизии, без да му пука особено за история и фенове. Или пък да го остави с огромни дългове, които дълги години да нямат покриване. При това без абсолютно никакви проблеми и последствия за него. Примери в последните 15 години – колкото щете. А това, че може по всяко време да разкара треньора и да си доведе нов, е практически най-малкият проблем.

Точно затова и феновете трябва да влязат в управлението на клубовете. За да гарантират, че ставащото там няма да бъде просто една прищявка, а ще се подчинява на някаква закономерност и ще бъде само и единствено в интерес на клуба. Освен това наличието на фенове в управлението ще бъде опит да се блокират всякакви опити за игрички, черно тото и каквото там още искате. Или поне феновете могат да се опитат да го направят.

И с казаното дотук не отричам направеното от футболните президенти и вложените от тях пари в спорта. Но трябва да е ясно, че футболните клубове стигат до сърцата на хиляди и често те са символи на даден град или на дадена идея, и това, че даваш пари, не ти дава право да правиш с тях, каквото си поискаш.

А и ако един клуб се управлява адекватно, не виждам какъв може да бъде проблемът с участието на феновете в управлението му. Разбира се, те трудно може сами да финансират и издържат отбора си и това практиката го доказа. Но нищо не пречи те да бъдат незаобиколим фактор, който да гарантира честността в родния футбол. И ако това стане, със сигурност все повече хора в бъдеще биха си купили акции от любимия клуб, така както става на много места в Европа. А виждаме, че там това е модел, който работи. Защо тогава един ден да не стане и при нас?

Управлението на клубовете не е работа на феновете. Александър Попов, Dnes.bg

Недоимъкът в някои клубове роди идеята феновете да се сдобиват с акции и по този начин да станат част от управлението. Те обаче нямат място там. Тяхното е на трибуните, където да подкрепят отборите си, поне у нас.

Тази практика е непозната в България, всичко се прави "на тъмно". Разчита се на някакъв клубен патриотизъм, чрез който в касите да се влеят някакви пари. Президентите лицемерничат, че ще връщат отборите "на народа", "на привържениците". Но това няма как да стане, те не биха "изпуснали кокала" и да оставят феновете да имат мнозинство в съответното акционерно дружество. Сигурен съм, че заветните 51% ще си останат при сегашните собственици. За да могат в краен случай да ги продадат на някой друг срещу съответните милиони.

Първото предлагане на акции в ЦСКА се сгромоляса. Не защото няма желаещи или пък рекламната кампания не била ясна. А защото хората не повярваха, че ако дадат пари, няма да влязат в джоба на някой от ръководството. Сега предстои нова партида и в ЦСКА, и в Левски. Този път няма да е необходим някакъв минимален праг, всичко, което се закупи, ще влиза като печалба в клуба.

Не е ясно обаче какво това гарантира на феновете. В Левски бе създаден тръст, който стана част от Управителния съвет с гръмкото внушение, че това е гласът на феновете. Кои фенове? Тези, които са организирани под някаква форма или на всички? Как да се чуе гласът на най-голямата формация - тази на изгонените от стадионите? Защото по трибуните останаха само най-крайните ултраси. Дербитата между Левски и ЦСКА чупят рекорди по ниска посещаемост. Затова вместо да се предлагат акции е най-добре да се помисли как да бъдат върнати хората на стадионите. И тогава приходите от билети ще бъдат съвсем различни и значимо перо в бюджета.

Може би най-изразен е случаят в Локомотив Пловдив. Феновете изгониха президента Коко Динев, за да поемат нещата в свои ръце. Но вече няколко месеца нищо не се получава и клубът е на ръба на фалита. И се чака месията, който да дойде с парите. Независимо че имат голяма фенска маса - парите така и не потекоха.

Може би най-удачният вариант е всеки клуб да се управлява от ядро бизнесмени, което ще гарантира, че няма да се крадат помежду си и реално ще се знаят всички приходи и разходи. Феновете също биха могли да участват, но само като някакъв коректив, който да гарантира, че няма да има "тъмни" сделки. 

Моделът с "бащица" също не е вариант за България, независимо че той действа в момента в Лудогорец. Няма никакви гаранции, че бизнесът на когото и да било ще бъде успешен след година, две или пет. Особено в икономически нестабилната България. Другият подобен пример - Гриша Ганчев, го показа. На няколко пъти той бе пред отказване от футболния Литекс по различни причини, включително и политически.