За страха от смъртта. Сноубордистът от първо лице

Те търсят адреналина, а не смъртта. Те търсят скоростта и свободата, но получават хули от нас, обществото. Бягат с борда от натовареното си ежедневие в планината, която обаче освен радост, понякога им носи и... смърт.

Само преди дни три момчета загубиха живота си, лавина ги помете в Пирин. Новината гръмна, не остана и ред ненаписан за трагедията на семействата им, даже снимките на телата им обиколиха вестниците и телевизиите.

Но сякаш остана нещо недоизказано – Защо тези млади хора си отидоха от този свят така нелепо, нима не са знаели или не знаят, че там, където са карали дъските, ги дебне смъртта.

"Лавината, която падна преди дни в Пирин, е в силно лавиноопасна местност. Всички го знаят. Разбирам момчетата, които са го направили и продължават да го правят, защото те търсят адреналина, защото ако днес направиш едно малко скокче, след дни ще се върнеш да направиш по-голямо", обяснява ни Жоро, който от години кара сноуборд и не пропуска удобен момент да се откъсне от големия град и да се усамоти, даже и без приятелката си, в снежния балкан.

"Но пък в такова лудо време, както се случи при нас – март да вали много сняг и да се топи уникално бързо. Нали всички вървим под стрехите в София, като се стопли, снегът пада и може да те удари, същото е и с лавините", нагледно и простичко ни обяснява той зловещата картина, съсипала родителите на загиналите момчета.

Така било и в планините, пък и пресният сняг винаги си личал, твърди Жоро, който не дръзва да тръгне към върховете без приятелите си. Разпръскват се на групички и пробват снега, едните разриват, другите ровят с бордовете, трети пък крещят и чакати... да видят дали снегът ще се свлече. Не стане ли – тръгват и там... "оставам сам със себе си. Вкъщи не мога да си почина по този начин, по който като отида в планината и остана сам в планината. Кипя от енергия, там я изразходвам и това е един от спортовете през зимата, чрез които мога да го направя. Мога да отида и в залата за бокс, но това, което изпитвам, докато карам сноуборда, никъде другаде не мога да изпитам.

Карам фрийрайд, разбира се. Там снегът е много по-мек, отколкото на пистите. Скиорите им е яко да карат по обработените писти, защото те са твърди и развиват скорост, но на бордистите им е много по-хубаво да карат в пресния, в мекия сняг. И реално ти се... рееш, не усещаш земята под краката си. Ти си буквално във въздуха, няма страх... но винаги дебнат опасности", разказва ни той.

Жоро ни обяснява още как предпочита да кара фрийрайд, успоредно на пистата, а не познава ли планината и местността, не смее и да помисли за пресния сняг, "защото мога да се озова от другата страна на планината и да ме търсят два дни".

Съжалява за смъртта на момчетата, но твърди, че място за страх няма, защото страхът в планината може да ти изиграе лоша шега на борда, не по-малка от това да те помете лавината.

Съжалява и за лъжите, на които се наслушал последните години, как ей сега България ще има  известителна система за образуването на лавини.

"Това е голям проблем за всички фенове на зимните спортове, защото в белите страни изчисляват и предупреждават къде и кога ще падне лавина, но преди това да се случи, те биват взривявани. А у нас... гинат хора", заключи Жоро.