Грузинците страдат от проблемите в Русия и Украйна

За 64-годишната Мариам Матиашвили сривът в търговията в туристическия отрасъл на практика е риск за здравето й. Жената харчи голяма част от пенсията си от 150 лари /68 долара/ на месец за лекарства и отдавна свързва двата края, като продава на пазара евтини бижута на туристи - основно от Русия и Украйна. Сега броят им намалява заради икономическата криза в тези две страни, а хората като нея в бившата съветска република усещат болезнено последиците от тази тенденция.

"През януари имаше известно оживление - изведнъж се появиха туристи от Русия, Украйна и Полша, но оттогава е пълна катастрофа", каза Матиашвили. В някои дни тя изкарва по пет лари на ден от туристи, друг път не успява да продаде абсолютно нищо.

Грузия много разчита на износа на вина и на приходите от туристите, които идват тук заради планините и плажовете й - дълго време те са били и предпочитана дестинация за почивка за съветския елит. Въпреки че обикновено поевтиняването на местната валута, какъвто е случаят с Грузия, привлича туристи, защото почивките стават по-евтини, много от посетителите на кавказката страна идват от страни, които също преживяват икономически проблеми.

От август досега грузинската парична единица, лари, загуби повече от 20 процента от стойността си спрямо долара, но украинската гривня поевтиня с 60 процента, а руската рубла - с около 50 процента.

Поради икономическите проблеми десетки хиляди хора се очаква да излязат днес на оглавяван от опозицията протест в столицата Тбилиси. Има опасения, че шествието може да прерасне в насилие заради острия политически конфликт между правителството на партията на президента Бидзина Иванишвили и поддръжниците на бившия президент Михаил Саакашвили. Неговата партия е в опозиция, след като загуби изборите през 2012 г. Кабинетът, който се ръководи от съюзника на Иванишвили, премиера Иракли Гарибашвили, настоява, че кризата се преекспонира от политическите му противници и от медиите, които търсят сензации, и твърди, че кризата не се дължи на грешките на политиците.

"Мисля, че наистина се създаде изкуствена истерия, особено от медиите", каза министър-председателят миналия месец, реагирайки остро на критиките. "Трябва да успокоим, да нормализираме и да стабилизираме ситуацията. Искам да кажа, че правим всичко, за оправим нещата възможно най-бързо".

Макар и да изминаха вече 24 години, откакто Грузия гласува да излезе Съветския съюз, страната продължава да има силни бизнес връзки с Русия и Украйна. Когато войната в Източна Украйна, международните санкции срещу Руската федерация и понижението в цените на петрола опустошиха икономиките на тези две страни, Грузия също понесе щети.

Падащият курс на паричната й единица оскъпи голяма част от вноса, но същевременно ларито поевтиня с по-малко от рублата през последната година, а това затруднява още повече износа към ключовия пазар - Русия. Една от засегнатите индустрии е производството на грузинско вино, отдавна известно в съседните страни и започнало в последните години да привлича вниманието и на европейските и американските ценители. Въпреки че производителите търсят нови пазари, на които да продават продукцията си, Русия и Украйна си остават водещите експортни дестинации. През януари и февруари износът за Русия намаля с 85 процента, а този за Украйна - с две трети.

Директорът на местния Институт за икономически свободи Паата Шешлидзе каза, че икономическите трудности са се задълбочили в резултат на политическите действия на правителството, като приети регулации и данъци, които по думите му са ограничили развитието на частния сектор. Според него отслабването на грузинската валута до голяма степен се дължи на увеличаването на бюджетните разходи.

Нестабилността на паричната единица имаше унищожителен ефект и за онези грузинци, които са теглили заеми в чужда валута, стремейки се към по-ниски лихви. Игор Хучуа ипотекирал жилището си, за да си отвори пекарна, но сега, на 66-годишна възраст, може да остане остане без покрив над главата. Въпреки че банката му е помогнала да преструктурира заема си, мъжът не вижда изход.

"На практика съм си загубил жилището. Взех заем, за да започна бизнес, но поевтиняването на ларито оказа отрицателно въздействие", посочи той. "Не мога да виня никого. Сам си поех риска, но ситуацията се влоши по обективни причини след срива на националната валута".

(БТА)