Жена би трябвало да оглави ООН

В течение на следващата година ООН ще направи важен избор. Генералният секретар Бан Ки-мун приключва своя мандат на 31 декември 2016 г. и ще бъде заменен от нов лидер. Досега избирането на приемник е ставало през есента на последната година от мандата на генералния секретар, но този път дебатите се разгорещяват отрано.

От създаването на ООН през 1945 г. този важен пост е бил заеман от осем мъже - от Норвегия, Швеция, Бирма (или Мианма), Австрия, Перу, Египет, Гана и Южна Корея. Следващият генерален секретар би трябвало да е жена, пишат Джилиан Соренсен и Джийн Красно* във в. "Вашингтон пост". /България издигна кандидатурата на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова за генерален секретар на ООН през 2014 г. - бел. ред/.

Уставът на ООН заявява: "Генералният секретар се назначава от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност." Това по традиция означава процес на тайни консултации между членовете на съвета, най-вече петте постоянни членове - Съединените щати, Великобритания, Франция, Русия и Китай.

Преходът към приемник на Бан е обект на спекулации от месеци и вече е в ход неофициална кампания. Окончателният избор трябва да получи одобрителните гласове на девет от 15-те членове на Съвета за сигурност, без да има възражения от който и да е от притежаващите право на вето постоянни членове. След това окончателният кандидат ще бъде представен на Общото събрание за утвърждаване.

В исторически план Общото събрание е утвърждавало генералните секретари с консенсус. Но през 1991 г. групата на Африка в ООН каза, че ще призове за гласуване в Общото събрание, ако не бъде номиниран африканец. Групата имаше достатъчно държави в своя лагер, за да предизвика поражението на който и да е неафриканец, и Съветът за сигурност реагира. Сега подобен натиск може да бъде упражнен, за да се насърчи съветът да избере жена.

Процесът винаги е бил потаен. Няма прозрачност, няма видим процес на търсене, няма описание на работата и няма списък с кандидати. Доколкото е известно, никога жена не е била сериозно обсъждана.

През 70-те години от създаването на ООН усилията й за осигуряване на равенство и възможности за всички жени са важна цел, както се видя от участието на хиляди хора от целия свят на конференцията за статута на жените в централата на ООН в Ню Йорк миналия месец.

Много жени и мъже са силно убедени, че процесът на подбор би трябвало да бъде по-открит. Би трябвало да се предприеме истинско търсене на най-добрите възможни жени кандидати.

Извинението, че няма достатъчно квалифицирани жени, сред които да бъде направен изборът, вече не важи, ако въобще е важало.

Множество изтъкнати лидерки добиват сериозен опит като президенти, министър-председатели, канцлери, външни министри и дипломати. Много от тях притежават всички ключови квалификации за този предизвикателен пост: опит в многостранни отношения; обвързаност с мира, справедливостта, правата на човека и други основополагащи цели на ООН; и интелигентност, красноречие и доказани умения за общуване и ръководене.

Най-висшият лидер на ООН няма армия, нито бюджет – освен това, което решат да осигурят държавите членки. Силата на генералния секретар е в неговите или нейните способности да убеждава и във възможността да осигурява морален ориентир за света.

Избирането на жена за генерален секретар би изпратило силно и вдъхновяващо послание в това изпълнено с предизвикателства време. Жените съставляват половината от населението на света и е време държавите по света да изберат жена за тази значима длъжност.

*Джилиан Соренсен е бивш помощник-генерален секретар на ООН и национален адвокат във Фондацията на ООН. Джийн Красно е лектор в "Сити колидж" в Училището за гражданско и глобално лидерство "Колин Пауъл" в Ню Йорк.
 

/БТА/