"Без будилник": Витоша 100 – изпитание за духа и тялото

Днес в "Без будилник" ще ви отведем на Витоша с колело, за да ви разкажем за едно състезание, което набира все по-голяма популярност - Витоша 100. Сто километра с колело звучат хем много, хем не толкова, щом има и пешеходци, които изминават това разстояние. Във всички случаи Обиколката на Витоша не е за подценяване и е истинско изпитание за физиката и психиката на състезателите.

Тази година състезанието бе традиционно в събота - на 13 юни. Всяка година участват все повече и повече хора. Завършилите велосипедсти бяха около 1 200 души, а смелчаците скороходци - 370. Близо 40 души показаха воля да се включат и в амбициозния дуатлон, който включва изминаване на трасето първо с колело, а след това и пеша.

Отново най-бързият колоездач взе трасето за под 4 часа, а най-добрата сред жените завърши за 5 часа. Златната среда се запази между седмия и деветия час.

Витоша 100 е истинско предизвикателство за духа и тялото. Страхотна проверка на издръжливостта и волята, разказва Любомир Караиванов, който се занимава любителски с колоездене от години.

Още от малък карането на колело е голямата му страст, а от четири години не пропуска да се включи в Обиколката на Витоша. Най-голямо удоволствие му доставя карането в планината - далеч от града, далеч от задръстванията, сред красота и чист въздух. Обича да кара и в града, където велосипедът е основното му средство за транспорт.

"Първата година участвах по-скоро на олимпийския принцип. Никога не бях изминавал 100 километра. Стимулът беше да видя дали въобще мога да се справя - да проверя физическите си възможности", разказва Любо.

Най-трудната част от състезанието са няколко ключови баира. Обиколката започва със стръмен наклон и голяма денивелация. Трябва да се стигне от Бояна до "Тихия кът". Най-тежкият участък е в района на село Ярлово. Това се пада след средата, когато силите започват да свършват, но остава почти още толкова от трасето. Там пътят минава през открито поле, няма едно дръвче да се скриеш на сянка, обяснява той.

Въпреки трудностите и жегата, мотивацията се оказва по-силна.

"Чак да се откажа никога не съм мислел сериозно. Но винаги ти минава през главата мисълта защо се потиш като идиот и какво правиш въобще там", разказва велосипедистът.

За него обиколката вече се е превърнала в традиция. Всяка година преди нея започва усилена трениорвка, но карането никога не е достатъчно, както сам оценява той. По думите му добра подготовка за състезанието е изкачването по всякакви баири, а в частния случай за това трасе - изкачването до "Тихия кът". Тази тренировка не отнема и много време - около час, което я прави удобно занимание след работно време.

Всяка година Любомир се чувства все по-мотивиран да покаже по-добри резултати.

"Тръгвам защото вече гоня по-добро класиране. Тази година подобрих времето си с 40 минути. Състезанието е предизвикателство на духа и тялото. Ако ти падне духът, дори и да можеш да въртиш педалите, нямаш шанс да завършиш. Всичко е в главата. Трябва да се пребориш с трудностите и самия себе си", обяснява Любо.

Сам за себе си е установил, че за максимални резултати е добре да се тръгва в малка група от двама-трима. Най-добре е да има един по-бърз участник, който да дърпа останалите. Според него е много важна и техниката. Някои хора имат енергията, но не знаят как да се справят с "техничните участъци". Трябва да знаеш как да минаваш по тесни пътечки с камъни, дръвчета, пропасти и всякакви опасности, допълва той.

Въпреки че Витоша 100 е състезание, участниците винаги си помагат. На пътя има много хора, които са аварирали или са спукали гума. Всеки спира, помага както може, състезателите са съпричастни един с друг.

Според Любомир - Обиколката на Витоша набира все по-голяма популярност, защото хората започват все повече да карат колела. Има вече велоалеи, популяризира се спортът. Хората си предават от уста на уста за състезанието и взаимно се надъхват да се впуснат в това предизвикателство, което малко или много, показва бива ли ги за велосипедисти или не, обяснява той.

Според него колелото трябва да бъде пригодено за планински условия, за да могат да се покажат максимални резултати. Той е направил малки ъпгрейди на своето с цел да намали тежестта му и да улесни карането. Въпреки цената и марката на колелото обаче, "човешкото устройство" на педалите се оказва от най-голямо значение, завършва той.