Демокрация, автокрация или Ердоганизъм в Турция?

След като за първи път от 12 години Партията на справедливостта и развитието загуби мнозинство, партията на Реджеп Таип Ердоган се върна на власт след 5-месечно прекъсване.

Вчерашната убедителна победа, която нито едно социологическо проучване не успя да предвиди, само затвърждава позицията на Ердоган, който и без друго отдавна избутва президентските си правомощия до ръба.

Изборите, втори в рамките на 5 месеца, се състояха в обстановка на насилие и напрежение. През юни Партията на справедливостта и развитието не успя да състави правителство. Така се стигна до предсрочните избори.

Какво обаче се случи в тези пет месеца?

Първо самоубийствен атентат отне живота на 33 младежи на 20 юли в Суруч, град в близост до сирийската граница. След това крехкото примирие между кюрдската ПКК и турските власти привърши. Войната в съседна Сирия се усложни. На 10 октомври в столицата Анкара тътенът на два взрива сложи край на мирно шествие и отне стотици животи. Междувременно турската лира отстъпи позиции спрямо американския долар и еврото.

ПСР обаче се възползва от ситуацията и обеща на избирателите си стабилност и сигурност. Това заяви вчера и самият Ердоган - неговият народ е предпочел атмосферата на стабилност и увереност. Политиката на партията му засвири по тънката струна на електората, загрижен, че Турция навлиза все по-дълбоко в една спирала на насилие.

Но колкото и убедителна да е победата на ПСР, Турция е поляризирана и разделена. И едва ли от тук нататък нещата ще се подобрят, а може би напротив - разривът между турци и кюрди, между привърженици и противници на президента, само ще се задълбочи.

Яростните привърженици на Ердоган го приветстват като модернизатор на страната, а още по-яростните му критици го заклеймяват като автократичен лидер. Колкото и уверен да изглежда Ердоган обаче, не всичко е така, както изглежда.

Временното правителство, което лидерът на ПСР Ахмет Давутоглу назначи през юни, също не бездейства. Дни преди изборите полиция нахлу в офисите на опозиционната медийна група "Коза Ипек". Излъчването спря, а журналистите, критикуващи правителството, бяха освободени от работа.

ПСР е подчертано ислямистки настроена и Ердоган, макар и наричан "модернизатор" от симпатизантите си, определно не се стреми към типично Ататюркската политика на сближаване със Запада и избягване на типичната за региона нестабилност.

Лидерите на ПСР изглеждат доста доволни от убедителната си победа. При 85% избирателна активност, партията печели 49,4% от гласовете. Основният им противник, прокюрдската Демократична партия на народите събра 25,4%. Това обаче означава едно - Партията на справедливостта и раазвитието убедително печели.

Но отдалечаването от Запада, задълбочаването на проблемите в страната, може да се окажат пирова победа. Страната започва да изглежда все по-автократична, в очите не само на запада, а и на критици от самата Турция.

А вчера на празненствата по случай победата, хиляди души се бяха събрали пред централата на партията в Анкара, развявайки партийни и турски знамена, повтаряйки името на Ердоган.

Но там имаше и едни по-различни знамена. Зелени, с три полумесеца. Знамето на Османската империя. Неоосманизъм? Или просто Ердоганизъм.