Ердоган и Гюлен: Какво делят двамата?

Политически и идеологически са причините за разрива между турския президент Реджеп Ердоган и ислямисткия духовник Фетхуллах Гюлен, обяснява турският политолог Чанер Авер в интервю за Дойче веле.

Гюлен е проповедник, имам и учен. Той следва линията на кюрдския религиозен духовник от 1910/1920-те години Сайди Нурси. Ердоган пък идва от средите на създаденото от Неджметин Ербакан през 1970-те години движение "Милли Гьорюш" и се стреми към някаква турско-ислямска синтеза, казва Авер.

„С други думи: от една страна имаме един по-скоро прагматичен и устремен към властта политик, позоваващ се на исляма; а от другата стои един проповедник, ръководен от чисто идеологически мотиви“, обяснява политологът.

Според него друга разлика се състои в това, че Ердоган изгражда фундамента на своята власт основно върху територията на Турция, докато привържениците на Гюлен са пръснати по целия свят.

Запитан дали има и исторически причини за враждата между двамата, Авер посочва, че при предишните военни преврати в Турция Ердоган и Гюлен са били винаги на различни позиции.

„Докато Гюлен подкрепяше метежниците, особено през осемдесетте години на миналия век, Ердоган и неговото движение бяха сред жертвите на тези преврати: заради тяхната идеологическа насоченост те трябваше да бъдат държани по-далеч от системата“, казва Авер.

Той обяснява, че Ердоган е харизматичен политик и точно това негово качество му печели много привърженици. От другата страна е един идеолог като Гюлен. „Ако един ден те вече не са начело - на тяхната партия или движение - допускам, че "Движението Гюлен" ще продължи да съществува именно заради религиозната си идеология, макар и не в сегашния си размер. Не така стоят нещата с партията на Ердоган, чийто привърженици могат да си избират и други личности, които да следват - в дългосрочна перспектива“, оценява политологът.

По повод отношението на Ердоган и Гюлен към образованието Авер казва, че Гюлен е за това да се строят повече училища, а не джамии. При Ердоган това е обратното: той иска повече джамии, а не училища.

„Гюлен има своя концепция за поставянето на науката в ислямисткия контекст. Целта му не е да модернизира религията или да я напасва към новото време. Той се опитва да обоснове научно Корана и по този начин да го легитимира. Ердоган не придава такова значение на образованието. За него е важно да мобилизира масите, да ги обединява зад себе си и по този начин да разширява властта си“, прави сравнение Авер.

Политологът обяснява още, че Гюлен е привърженик на по-либералната, западноориентирана интерпретация на исляма, докато Ердоган е движен от чувства, свързани с отминалото величие на Османската империя. Това се видя много добре по време на протестите в парка "Гези" - смазването им от полицията, при което загинаха и млади хора, беше разкритикувано от "Движението Гюлен", казва Авер.

„Според експерти между двамата наистина има властови спор. В тази битка става въпрос за разпределение на държавните ресурси и ключовите ръководни постове. Именно в този контекст напоследък се изостри конфликтът помежду им: докато Гюлен продължава да стои на демократични позиции, турското правителство го обвинява, че с помощта на чужди тайни служби работи срещу интересите на Турция“, смята Авер.

Сегашните събития поставят много въпросителни относно бъдещето на страната, оценява политологът. „Преди няколко дни видяхме окуражителни знаци: опозиционните партии отидоха да разговарят в президентството и за момент изглеждаше, че помирението е възможно. В този контекст се вписва и предложеният от кемалистката Народнорепубликанска партия (CHP) план от 10 точки. В крайна сметка и Ердоган и CHP имат общ враг – пучистите“, казва политологът.

Според него обаче помирението изглежда невъзможно. „Принудени сме да наблюдаваме как журналисти биват уволнявани и затваряни медии и издателства, макар много от тях да нямат нищо общо с движението на Гюлен. Изглежда, че Ердоган използва ситуацията, за да се разправи с всичките си опоненти от опозицията, отстранявайки ги от системата и така да заздрави властта си. Да, безспорно съществува такава опасност“, смята Чанер Авер.