От "лайт версия" към пълномащабна Студена война

Владимир Путин отговори наведнъж и на тандема Барак Обама - Джон Кери с техните претенции към руската политика в Сирия, и на холандската комисия, разследваща катастрофата на малайзийския Боинг. Законопроектът, замразяващ споразумението със САЩ от 2000 г. за утилизация на излишния плутоний, изпратен от Кремъл в Държавната дума, за пръв път, откакто помня, обвързва изцяло технически проблеми на ядреното разоръжаване с чисто политически искания: отмяна на "закона Магнитски", вдигане на санкциите и компенсиране на щетите от тях. И, значи, ако американците направели това, Москва щяла да поднови действието на договора, пише Константин Егерт в "Дойче веле".

"Зачитайте собствените си заплахи!"

Напълно е ясно, че ръководството на САЩ, дори да искаше, не би могло да изпълни никое от тези условия, без да рискува конфронтация с Конгреса и цунами от критики в медиите. Путин чудесно го знае. Той преднамерено поставя неприемливи искания на Белия дом. Президентът на Русия едновременно презира Барак Обама заради слабостта му и го недолюбва - заради неговата самоувереност.

Джон Кери дълбоко вярва, че е способен да убеди когото и да е в каквото и да е, с което през всичките тези години предизвиква открит присмех и в Кремъл, и на площад "Смоленская" (външното министерство на Русия). За да разберем какви чувства буди държавният секретар на САЩ в Москва, стига да припомним как руският му колега Сергей Лавров, подсмивайки се, му връчи като подарък кошница със зеленчуци от Сочи.

Указът и законопроектът, обнародвани в понеделник, демонстрират открито, че Кремъл няма повече никаква работа с днешната американска администрация. Впечатлението е, че руският президент направо пуска фитили на Вашингтон: "Хайде де, изпълнете поне една от заплахите си!". И готово. Кери заяви, че Щатите спират консултациите с Русия по сирийския въпрос.

Това няма да хвърли в скръб никого в Москва. Има съобщения, че в Сирия са доставени вече зенитно-ракетни комплекси С-300. В близките дни според мен се очаква сирийската армия пак да щурмува Алепо с въздушна подкрепа от Русия, без вече дори формално да внимава какво мислят по въпроса Белият дом и Държавният департамент.

Послание към Тръмп и Клинтън

Тази стъпка на Кремъл обаче не само обижда открито Обама и Кери. Посланието е адресирано и към бъдещата американска администрация, и към Запада като цяло.

Договорът за утилизация на плутоний не е избран случайно. Първо, Москва отдавна смята, че Русия е направила за изпълнението му повече от Америка, която внезапно сметна за неприемливи предвидените в договора методи за утилизация на радиоактивни материали. Второ, в случая документът сам по себе си е ярък символ на това, че за Москва вече няма забранени теми и тя е готова да постави под съмнение всички договорки от постсъветско време, от перестройката и дори от съветската епоха.

Русия фактически напусна и Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). С действията си в Крим и Донбас Кремъл показа, че Заключителният акт от Хелзинкското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа през 1975 г., обявил европейските граници за нерушими, също вече не е от значение за Москва. Не бих се учудил руското ръководство скоро да обяви официално, че занапред не го смята за документ, задължаващ Русия.

Ялта-2?

Кремъл нагнетява напрежение, за да принуди следващата администрация в САЩ било да направи отстъпки, било да рискува по-нататъшна конфронтация с непредсказуеми последици. Програма максимум за Кремъл е да издейства нова grand bargain, "голяма сделка" за подялба на сферите за влияние в Европа и постсъветското пространство.

Политолозите често наричат този проект Ялта-2 - алюзия за Ялтенската конференция на съюзниците от антихитлеристката коалиция през февруари 1945 г. Там Сталин, Рузвелт и Чърчил решават съдбините на следвоенна Европа.

Освен това Москва се надява, че както се е случвало и по съветско време, и след войната с Грузия от 2008 г., НАТО и ЕС рано или късно ще кажат: "Нека да изнесем извън скоби разногласията помежду си за Крим, Украйна, Сирия и да подновим ограниченото сътрудничество". Това може да са примерно контакти между военните по линия на НАТО или размяна на данни за борба с тероризма, или пък подпомагане на правителството в Афганистан.

Засега няма никакви признаци Западът да се съгласи. Според Москва обаче нещата ще тръгнат по-добре след 20 януари 2017 г., когато ще встъпи в длъжност новият президент на САЩ, особено ако това е Доналд Тръмп.

Но дори Вашингтон и европейците да заемат твърда позиция, Путин не се кани да отстъпи. Фактическото разрастване на секретните бюджетни пера със 700 милиарда рубли, обявено в понеделник, 3 октомври, може да означава само едно: руското ръководство е готово да премине от Студена война "лайт" към пълномащабна Студена война номер две. 

/БТА/