767 милиона души живеят с по-малко от 2 долара на ден

Кои са най-важните данни за световната икономика? Ако се съди по количеството коментари, то американският доклад за заплатите се класира сред първите, отбелязва сп. “Икономист”. Други претенденти са цената на петрола или курсът на долара спрямо еврото, йената и юана.

Всички тези числа отразяват и оказват влияние на темпото на икономическата активност с незабавен ефект върху доходността на облигациите, цените на акциите и глобалния просперитет.

Но ако този просперитет е основен приоритет на икономиката, то тогава може би най-важните данни са тези, изнесени наскоро от Световната банка. А именно за хората, живеещи в изключителна бедност.

Според доклада 767 милиона са тези, които трябва да се препитават с по-малко от 1.90 долара на ден. Изчисленията са базирани на покупателна способност и цени от 2011-та година. Проблемът с този тип изследвания е, че събирането на данни е доста трудно и се получава закъснение, което на практика превръща резултата в неособено актуален на фона на настоящата икономическа ситуация в света.

Неслучайно докладът на Световната банка за бедността не предизвика никаква реакция на световните пазари. При все това тези числа имат значение, пише “Икономист”. Защото те дават най-реална представа за просперитета сред хората, които имат най-голяма нужда.

Най-новите данни носят смесени чувства. Те са едновременно причина за тържествуване, съжаление, скептицизъм и срам.

Факт е, че броят на бедните по света е паднал драстично за последните 20 години с близо над 1 милиард, т.е. от 1 на всеки 3-ма, вече беден е 1 на всеки 10. Дори глобалната криза от 2008-ма година не оказа влияние върху този процес.

Може би не особено изненадващо най-големите спадове се забелязват в двете най-населени държави. В Индия от 2004-та до 2013-та бедните хора са с 218 милиона по-малко. В Китай за сходен период е регистриран спад от над 320 милиона. Интересно е да се отбележи, че правителствата през тези години в двете страни често са определяни като разочарование. Ако можеше всички правителства по света да разочароват по този начин, коментира “Икономист”.

И все пак 767 милиона са изключително много хора, а 1.90 долара (3.38 лв.) не са никак много пари. Трудно е да си представим как човек може да преживява с толкова малко.

Скептици поставят под сериозно съмнение и достоверността на данните, тъй като голяма част от изчисленията са правени на база прогнози и очаквания, а не на реални числа, предоставени от съответните държави. 

Оказва се, че задаването на определени въпроси за ежедневните разходи на човек, може да доведе до нереално добри резултати по отношение намаляването на бедността. Грешка при принтирането на данните в Уганда пък води до липсата на отразяване на разходите за обществен транспорт. Така се стига до намаляване с цели 70% на общите разходи за транспорт в африканската страна.

Погледнати от друг ъгъл, данните на Световната банка за бедността са сериозен повод за притеснение. С оглед на постоянното развитие и усъвършенстване на световната икономика, проблемът с бедността все повече прилича на своеобразен анахронизъм, отколкото на трагична, но неизбежна действителност.

1.33 долара е средната сума, с която разполага човек, живеещ в изключителна бедност. Тоест са нужни едва 57 цента, за да премине отвъд тази граница. На теория това са 159 милиарда долара на година в правилните ръце и няма да има хора под прага на бедността. Това е по-малко от 0.2% от глобалния БВП!

Трябва да има предвид, че тази сума може да намалее значително, тъй като доларът е много силна валута и директното му “прехвърляне” в бедни страни (където цените са по-ниски спрямо тези в богатите) ще увеличи значително покупателната способност на местното население.

Така гореспоменатата сума пада почти двойно до 78 милиарда долара годишно или 0.1% от глобалния БВП.

В реалността обаче подобна директна “инжекция” не може да се случи без допълнителни такси, без естествено покачване на цените и т.н. Въпреки това теоретичният експеримент дава представа за мащаба на проблема. Дава и ясен отговор – светът може да си позволи да сложи край на бедността.

Тогава идва и по-интересният въпрос: Защо не го прави?