Ще се включи ли Русия в "арабска НАТО" срещу Ирак, Сирия?

След посещението на президента на САЩ Доналд Тръмп в Саудитска Арабия едва ли не всички експерти заговориха, че под егидата на Вашингтон се създава т. нар. арабска НАТО. Идеята всъщност не е нова, поне защото няколко години бе лансирана на словесно ниво, макар да не доби плът.

Странно - спънки създаде и правителството на предишния американски президент Барак Обама. То се дистанцира от Рияд и Тел Авив - главните заинтересовани страни в проекта за формиране на арабски алианс, целящ премахване на иранското влияние в Близкия изток и сваляне от власт на сирийския президент Башар Асад. Двата плана навярно са имали и още по-далечен прицел - "да залезе" звездата на Русия в региона, пише Росбалт.

Тогава нищо не стана, но замисленото май се сбъдва сега. Тръмп отхвърли дипломатическата етикеция и не спази традицията, повеляваща след встъпване в длъжност да избере за първо посещение съседна страна (Канада или Мексико). Реши да не се товари с "условности" и замина първо за Саудитска Арабия, напълно "забравил" как доскоро "ислямофобстваше", обсипвайки с обиди мюсюлманския свят. Какво толкова, прагматизмът и бизнесът са най-важното, а етикецията е "химера", която пречи да постигнеш целта и да тръгнеш напред.

А той стигна далеч в Рияд. На Обама "не му стискаше" да изтръска от Саудитска Арабия 350 милиарда долара - лъжица тъкмо за Тръмповата уста. Точно толкова струва десетгодишната сделка между Вашингтон и Рияд за доставка на разнообразни оръжия за саудитците. Хлъцнаха даже самите американци, но Тръмп дори не мигна: в светлината на "новата антитерористична политика" на САЩ и с оглед на европейското охладняване към американските войни Вашингтон ще ги води с чужди ръце - с тези на близкоизточния военен алианс.

Основни фигури в новия военнополитически съюз според американски експерти ще бъдат Саудитска Арабия, Египет, ОАЕ и Йордания. Възможно е да участват също Пакистан, Малайзия и мюсюлмански държави от Африка. Президентът Ердоган е слабо предвидим, тъй че всеки момент може да ги последва и Турция.

Очаква се "арабската НАТО" да воюва с Ирак, Сирия и Йемен, но най-вече с Иран, който има силно влияние върху тези три страни. Израел има интерес "арабската НАТО" да бъде ефективна; по разбираеми причини няма да се включи в нея, но ще й предостави подкрепа и съдействие.

Ще изтъкнем, че новият блок се създава на фона на общите усилия на Русия, Иран и отчасти на Турция, насочени към политическо уреждане в Сирия. Въпреки това - а по-скоро поради това, САЩ все така обвиняват Иран, че подкрепя тероризма в Близкия изток. Тези обвинения засягат косвено и Русия като деен участник в алианса с Техеран. Иран тутакси отгатна какво цели Тръмп - не да се бори реално с тероризма, а да изкопчи от Саудитска Арабия възможно повече пари, обещавайки "да се сдуха" ИРИ на световната арена.

Изобщо се говори, че 350-милиардната сделка с Рияд е част от бизнес пакета, предназначен от Тръмп за държавата, готова да се лъже сама, водейки непримирима борба с Иран, който отне от Саудитска Арабия лидерството в Близкия изток с ядреното споразумение и свалянето на част от антииранските санкции.

С други думи, идеята за създаване на "арабска НАТО" е кажи-речи подсигурена с пари; мнозина обаче не вярват алиансът да действа ефикасно, защото фактически става дума не точно за арабски, а за сунитски военнополитически блок. Страните в който, първо, са много различни по ниво на въоръжените сили. Второ, арабските държави неведнъж са показали, че не могат да се спогаждат и да затварят очи за лични амбиции в името на "общото дело".

А войната на амбиции е съвсем предвидима, тъй като САЩ залагат именно на Саудитска Арабия - според "Вашингтон пост" тя ще получи от сделката с Тръмп шанс съществено да модернизира сухопътните и военноморските си сили. Номенклатурата на американските доставки за Рияд включва бойни кораби за крайбрежната зона, противоракетни комплекси ТААД (THAAD), бронетранспортьори, ракети, бомби и т. н. Производството и сглобяването им отчасти може да се извършват в Саудитска Арабия; това ще подкрепи стремежа на кралството да развие военна промишленост, но "по-голямата част от оръжията и техниката в списъка ще се произвежда от американски изпълнители на поръчки за отбраната".

Според Антъни Кордесман, експерт в американския Център за стратегически и международни изследвания, "от гледна точка на САЩ, колкото по-мощни станат саудитските сили за възпиране, толкова по-малък ще е рискът за военна конфронтация с Иран". Изданието обаче задава въпроса: "Ще гарантира ли това истинска стабилност в региона, реален напредък в борбата с тероризма и поява на реални елементи за възпиране и сплашване на Иран?".

Създаването на "арабска НАТО" естествено няма как да буди съчувствие у Русия, но тя има конкретни допирни точки с неговия "център", Саудитска Арабия. Да припомним неотдавнашното посещение в Москва на принц Мохамед бин Салман, саудитския министър на отбраната и син на краля, може би дори наследник на престола. Доцент Геворг Мирзоян от департамента по политология във Финансовия университет към правителството на Русия подробно анализира в РИА Новости твърде важните държавни въпроси, които принцът е трябвало да обсъди в Москва. Тези дни впрочем в руската столица ще се отбие и самият крал на Саудитска Арабия. Експертът посочва: "Принц Мохамед, по всичко личи, е обсъдил и руското участие в проекта", сиреч в "арабската НАТО".

Доста чудата мисъл на пръв поглед. Експертът сам признава, че Москва гледа твърде хладно на новия съюз: "Първо, Кремъл по принцип не желае конфликти с Иран. Русия може да не харесва някои аспекти от регионалната политика на Ислямската република (например отношението й към Израел), но на равнище двустранни отношения Москва и Техеран нямат никакви сериозни противоречия". Освен това надеждността на Саудитска Арабия като партньор е твърде колеблива.

Но забележете, евентуалната покана към Русия да участва в "арабската НАТО" не е нещо толкова абсурдно, както може би изглежда. Първо, ако алиансът все пак се развие, ролята на Руската федерация в Близкия изток силно ще отслабне. Съответно Москва, дори заради Техеран, не бива да жертва влиянието си в региона и трябва да се спогоди на първо място със САЩ, които не участват открито в очерталия се блок, но ще прокарват чрез него собствени политически и финансови интереси.

Русия обаче също може (то се знае, след голям политически пазарлък с американците) да стане "сив кардинал" на арабския военнополитически алианс, ако инвестира за целта не колосални суми, а най-вече сериозни дипломатически усилия, подплатени с пазарлъци за петрол - отново с Рияд.

Тоест в контекста на новия блок и ако повярва, че той може да действа, Москва си струва да поеме риска и да вземе нетривиални решения. За разлика от тривиалните - окончателно да заложи на Иран без никакво "но", твърдо да следва своя курс в Сирия и политиката й да отхвърля всяко партньорство със САЩ в региона.

С една дума, в светлината на създаваната "арабска НАТО" и косвеното си участие в него Москва трябва да убие с един изстрел два, а може би и повече "зайци", както направи Тръмп в Рияд. Въпросът е може ли Кремъл да води толкова фина игра. Или да тръгне на толкова голям лов. 

/БТА/