Бетани Хюз: България не е периферия, а една от люлките на световната цивилизация

Бетани Хюз е първата жена историк, която води собствена поредица в британска телевизия – през 2000 г. по BBC. През 2018 г. става и първата жена, удостоена с престижната Европейска награда "Хелена Ваз да Силва" за популяризиране на културното наследство. Десетилетия наред обикаля руини, музеи и разкопки. Събира разпръснати фрагменти и ги превръща в живи разкази, които достигат до милиони зрители и читатели по света.

Привилегията да се докоснат до нейните открития има и българската публика - чрез книгата ѝ "Седемте чудеса на античния свят" (изд. "Книгомания", превод Боян Вагалински) и филмът ѝ "България: Земята на розите". 

Книгата започва с въпроса какво всъщност е чудото и с какво се различава от просто величествения паметник. 

"Чудото не е само в тухлите, камъните и златото, а в хората, които са го създали", казва тя. 

Докато пише книгата, тя прекарва много време по самите места. От седемте чудеса днес на мястото си стои единствено Хеопсовата пирамида, но именно тук идва ролята на историка Хюз - да запълва липсващите доказателства.

"Археологията дава много насоки. Дори паметникът да го няма, навсякъде са останали фрагменти, от които може да се сглоби историята. Подреждането им е като работа на детектив".

Когато хората изброяват Седемте чудеса на света много често пропускат един - Храмът на Артемида в Ефес. Той е сред любимите на изследователката, а една от причините е именно, че е най-малко известен. Обича го, защото е бил убежище. Който е бил в беда и е потърсил подслон в храма, е можел да разчита, че жриците ще се погрижат за него.

Какви биха били седемте чудеса на нашето време?

Този въпрос е с повишена трудност за нея. И не смята, че има такива, защото едва ли има нещо построено, което, като пирамидите, ще съществува и след хилядолетия.

Книгата ѝ завършва с убеждението, че човекът може да превърне невъзможното в реалност. 

"Историята ни е научила, че почти всичко, което днес приемаме за даденост, някога е изглеждало като лудост или невъзможно. Биологично сме програмирани да се тревожим от непознатото. Но хилядолетия наред търговците по Пътя на коприната, културите в Средиземноморието и древните общности са успявали да се срещнат и да се учат едни от други. Така и днес можем да изградим свят, в който различието не разделя, а обогатява", казва тя.

Според нея невъзможното често е просто нещо, което още не сме се осмелили да направим заедно.

Обича да идва в България

Хюз е снимала в България неколкократно – от Варненското злато и Казанлъшката гробница до Розовата долина. И признава, че обича да идва в България.

Обича разнообразието и богатството на историята ни, в която винаги има какво ново да се открие. Обича гостоприемството ни и винаги се чувства като у дома си. Първият ѝ филм за България става най-гледаният филм по Channel 4 в събота вечер в 20 часа. По думите ѝ това показва, че хората наистина искат да опознаят страната.

В "България: Земята на розите" зрителят вижда едни от най-емблематичните ни забележителности: Белоградчишките скали, Созопол, Аполония Понтика, Велико Търново и Бачковския манастир. Хюз вижда в тях наследство, което светът често подминава.

"Надявам се чуждестранните зрители най-сетне да осъзнаят, че България не е периферия или "скрито кътче" на Европа, а една от люлките и кръстопътя на световната цивилизация. Надявам се филмът да ги вдъхнови да дойдат не като обикновени туристи, а като откриватели", каза Бетани Хюз. Зрителите ще видят богата земя, в която историята не започва с Рим или Гърция. Тя започва с най-старото обработено злато в света във Варна, със загадъчните тракийски владетели, с традиции, предавани без прекъсване хилядолетия наред. 

Иска българите да погледнат родината си през очите на външен изследовател и да си припомнят колко уникално е наследството им. Би искала да открият във филма доказателство за собствената си устойчивост. През войни, смени на империи и трудни епохи предците им са съумели да запазят традициите, изкуството и гостоприемството си. „Искам те да се почувстват пазители на нещо изключително ценно за целия свят.“

"Никога не бива да живеем в миналото, но би било глупаво да не признаем, че живеем с него. То е навсякъде около нас. Древните са били способни на невероятни неща. Издигнали са пирамидите и великолепните паметници в България само със силата на ума си, чрез диалог, сътрудничество и съвсем прости инструменти. В известен смисъл древните са били по-умни от нас", казва Хюз. 

Учените също "наливат масло" в тази тези - в миналото мозъкът ни е бил малко по-голям, защото непрекъснато е трябвало да решаваме проблеми.

Жива традиция или спектакъл за туристи? 

За нея границата минава там, където нещо се случва естествено на дадено място и нишката на историята никога не е прекъсвала. Тогава го виждаш такова, каквото е. Тя е убедена, че в този свят на изкуствен интелект туристите търсят истински преживявания. 

"Когато миналото се пресъздава като холивудско шоу или нещо от Лас Вегас, това не работи", категорична е Бетани.