Иракските кюрди – пореден случай на фактическо отцепване

Състоялият се вчера референдум за независимост на иракските кюрди може да засили нестабилността в Близкия изток, където официалните граници си стоят от десетилетия, но конфликти в последно време доведоха до няколко фактически отцепвания, пише Франс прес.

Референдумът няма обвързваща сила, а противопоставянето от международната общност, както и от Ирак и неговите съседи означават, че същинско отделяне е слабо вероятно. Вотът обаче изостри напреженията между кюрдите и арабското мнозинство в Ирак, което породи опасения за размирици.

Кюрдите вече на практика имат отделно управление в автономната си област в Северен Ирак, която бе установена след войната в Залива от 1990 г. и официално утвърдена след воденото от САЩ нахлуване през 2003 година. Кюрдите имат свое правителство, парламент и въоръжени сили, а кюрдските знамена в областта са далеч повече от иракските.

Този вид отцепване де факто доскоро бе рядко срещано в Близкия изток, но стана далеч по-разпространено в хаоса, който последва Арабската пролет през 2011 г.
Ето как преминаха сепаратистките процеси и неофициалните отцепвания в четири арабски държави:

Судан

Винаги е изглеждало само въпрос на време населената предимно с анимисти и християни южна част на Судан да се отдели от мюсюлманския арабски север на тази обширна страна. През юли 2011 г. Южен Судан стана най-новата държава в света, след като на референдум седем месеца преди това огромно мнозинство гласували се обявиха за независимост.

Вотът бе част от сключено през 2005 г. мирно споразумение, което сложи край на силно повлияна от етнически и религиозни причини гражданска война, избухнала през 1983 г. между Севера и Юга. Преди това друга гражданска война в Судан продължи 17 години.

Сега Южен Судан е обхванат от нова гражданска война между традиционно влиятелното в страната племе динка и племето нуер.

Отделянето на Южен Судан през 2011 г. лиши правителството в Хартум от повечето му енергийни ресурси, тъй като повечето му петролни полета останаха от другата страна на новата му южна граница. То също така подчерта видимата неспособност на арабския свят да приема разнообразието на населението си и да инвестира в него. Силните сепаратистки нагласи в Южен Судан бяха подхранени от схващането за несправедливо отношение от редуващите се правителства в Хартум, дискриминацията на хората в южната част и лишаването им от справедлив дял от националното богатство.

Либия

Либия на практика е разделена между съперничещи си администрации, една в столицата Триполи, а другата в източния град Тобрук. Генерал, подкрепен от Египет, Обединените арабски емирства и няколко западни страни воюва с ислямистките екстремисти в източните, централните и южните райони на страната в преследване на целта си да обедини Либия под свое ръководство.

Хаосът и беззаконието са резултат от въстанието срещу диктатора Муамар Кадафи по време на Арабската пролет от 2011 г. Бунтът бързо прерасна в гражданска война, след която съставени предимно от ислямисти милиции станаха истинският източник на власт, като си създадоха зони на влияние и проявяват малко или никакво уважение към властта на правителството.

Разделението е подсилено от историческите племенни съперничества между Източна и Западна Либия. Заради него има съвсем малко взаимодействие между двете части на богатата на петрол страна, а в чужбина тя е с двойно дипломатическо представителство. Често избухват сблъсъци между милиции за петролни полета и терминали за износ, което задълбочава нестабилността в страната.

Йемен

Бедната държава в югозападния край на Арабския полуостров винаги е познавала хаос в някаква степен, със слаба власт на централното правителство. Затова когато Йемен затъна в последната си гражданска война през 2014 г., страната лесно се разпадна.

Сега подкрепяни от Иран шиитски бунтовници и техните съюзници контролират столицата Сана и голяма част от Северен Йемен, докато правителствените войски и съюзените с тях милиции държат юга. Това разделение на сферите на влияние на практика е разцепило страната. Йемен освен това е подложен на блокада по море, суша и въздух от оглавявана от Саудитска Арабия коалиция, която се бие на страната на правителството, като летището на Сана е затворено от повече от година, а полетите към южни градове като Аден са значително съкратени.

Войната също така подхранва сепаратистките настроения в южната част на Йемен, която до 1990 г. беше независима социалистическа държава, а след това се обедини с консервативния север. През 1994 г. южняците се разбунтуваха срещу съюза, но бяха смазани от северняците.

Сирия

Гражданската война в Сирия доведе до появата на анклав в североизточната част под контрола на главната партия на сирийските кюрди - Партията за демократично единство (ПДЕ), която се възползва от негласно споразумение за ненападение с правителството на президента Башар Асад още от първите месеци на войната през 2011 г. По онова време сирийската армия се изтегли от повечето райони на Североизточна Сирия, за да воюва с бунтовници в други райони.

Въоръженото крило на ПДЕ, Силите за защита на народа, разшири този анклав чрез воюване срещу групировката "Ислямска държава" с помощта на американски въздушни удари.

Кюрдите се придвижиха и в западна посока. През август те превзеха град Манбидж, ключов снабдителен център на ИД западно от река Ефрат. Сега кюрдите контролират почти цялата северна граница на Сирия с Турция, с изключение на 50 км от нея.
 

/БТА/