Обичаният деспот: Как Реджеп Ердоган успява да омае турците?

Къде се крие причината за влиятелността на Реджеп Ердоган над турците и защо те позволяват на един деспот да ги управлява. Отговор търсят две немскоезични издания.

В интервю за вестник "Ди Цайт" известният турски журналист Джан Дюндар посочва, че на президентските избори през юни все пак не всички, а 50 на сто от турците са подкрепили Ердоган. Според Дюндар, за ниската социална класа Ердоган представлява образец за подражание, защото сам е извървял пътя от долните слоеве до върха. Той е възпитан в строг религиозен дух, мечтае да стане футболист, интересува се от политика, рецитира поезия… "Това е историята на един лидер от низините, който на гърба си е изпитал не едно поражение. И тази история е отлично построена и поднесена, така че да намери отзвук сред необразованите и бедни слоеве на обществото. За масите, търсещи утеха и закрила, авторитарната личност на Ердоган е добре дошла", посочва за изданието Джан Дюндар.

Резултите от последния референдум сочат обаче също, че подкрепата за Партията на справедливостта и развитието е намаляла главно сред образованото градско население, докато при хората с ниско образование гласовете за Ердоган са достигали в определени региони и до 70 процента, пише "Deutsche Welle". Едва 39 на сто от турците с висше образование са подкрепили Ердоган, посочва още Джан Дюндар пред "Ди Цайт". И допълва, че министърът на икономиката Берат Албайрак, който е и зет на Ердоган, е представил ситуацията от гледната точка на един избирател по следния начин: “Ако президентът каже, че ще построи магистрала с четири ленти на луната, ние му вярваме".

Ердоган съзнателно използва езика на потиснатите и онеправданите, за да наложи стил на управление, който да затвърди имиджа му на човек издигнал се от низините  до върха, четем още в "Ди Цайт". "Сега земята е наша", гласи неговото посланието. Ердоган неизменно поръчва и следи проучванията на общественото мнение. Така той успява да долови нагласите на народа и да нагоди реториката си към онова, което сочат резултатите от проучванията. Благодарение на ислямското си образование, Ердоган използва много религиозни техники, за да спечели допълнителни симпатии: моли се от трибуната, рецитира стихове, позволява си да показва емоционални реакции. След тежка злополука в турска мина преди четири години Ердоган удари шамар на един от протестиращите, а камерите документираха неговото яростно обръщение: "Само се измъквате, израелска пасмина!" Другаде този изблик би предизвикал бурно негодувание, но сред привържениците му, които също като него следват патриархалните традиции, подобно поведение само засилва възхищението към него, коментира Джан Дюндар пред изданието.

"Силният човек", пред когото всички се огъват

По-нататък в публикацията се посочва още, че откакто Ердоган контролира медиите, той успява да потисне критиките към своя управленски стил. Който се противопоставя, бива изпращан зад решетките. Така Ердоган заплашва  своите противници и не позволява на привържениците си да приемат други идеи, различни от неговите собствени. Тази власт и способностите му да убеждава карат съюзниците му да се съобразяват с него.

Много западни лидери си казват, че трябва да подържат добри отношения с него, посочва в същата връзка и швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг". Сред държавните лидери, които подкрепят Ердоган, е венецуелският президент Николас Мадуро. Самият Ердоган изрази приятелското си отношение към него с думите: “Остани силен, приятелю мой”. Съобщението бе публикувано в туитър след опита за покушение над венецуелския президент. Ердоган не само потвърди публично здравата връзка между Турция и Венецуела, но засили и личната си охрана, считайки че е изложен на подобни рисковете за сигурността като Мадуро, отбелязва изданието. Политическото партньорство между Турция и Венецуела датира още от управлението на диктатора Уго Чавес. Това може да е изненадващо поради големите географски и верски различия между двете страни, но ако не вземаме под внимание етикети като “ислямизъм” или “социализъм”, основата на двете авторитарни системи остава същата: популистка реторика, концентрация на властта, контрол над медиите, четем още в публикацията.

В Турция Ердоган представя себе си като "човекът, пред когото светът застава на колене", посочва също "Ди Велт". Това самочувствие прикрива усещането за малоценност сред маргиналните слоеве и най-вече сред турците в чужбина, като по-този начин заличава тяхното чувство, че са дискриминирани. Само по себе си, това обаче не обяснява изцяло влиянието на Ердоган сред тези слоеве. В едно общество, в което съществуват крайни мнения и позиции, Ердоган представлява мнозинството: на турци срещу кюрди, на сунити срещу алевити, консерватори срещу модернисти. Неговата политическа основа е изключването на "другия", коментира изданието.

Сред причините за успеха на Ердоган, четем още в статията, са и подобренията в образователната и здравната система, които той постигна в първите години на управлението си. И до този момент турският президент продължава да се възползва от тогавашната благодарност на хората, както и от удовлетвореността на местните и чуждестранни бизнескръгове от стабилната икономика в страната. Причината за голямата власт на Ердоган е до голяма степен и в слабостта на турската опозиция. Когато преди президентските избори кандидатурата на неговия партиен съперник Абдула Гюл бе предложена за обсъждане, Ердоган изпрати с хеликоптер в къщата на Гюл началника на своя генерелен щаб. Гюл обяви, че се отказва от кандидатурата си, а началник щаба вече е част от кабинета на Ердоган. Социалдемократите, от друга страна, постигнаха най-големия си изборен успех от 40 години насам, но са разкъсвани от вътрешнопартийни спорове, обобщава в интервю за "Ди Цайт" известният турски журналист Джан Дюнадар.